Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
На 14 септември Православната християнска църква е българският народ празнува един от своите най-важни и тържествени празници – “Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен“.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото Слънцето се връща назад към зимата, денят “се кръстосва с вечерта” и настъпва равноденствие. Жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.
Традиции на Кръстовден
На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, цялото домочадие повтаря словата.
Свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка на трапезата. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.
Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
Обичаят включва поръсване със светена вода на къщата и хармана.
На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Съществува поверие, че говеенето на празника, се спазва против болки в кръста.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.
Обредна трапеза включва зелник с праз лук, печена тиква, грозде, обреден хляб и други задължително постни храни.
На този ден имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание