Къде са дървата за огрев и защо са в пъти по-скъпи от миналата есен? Дали единствената причина за недостига им са високите цени на газа и тока, заради които домакинства се връщат към цапащите печки и камини и създават свръхтърсене на пазара? Дали само по-високите цени на горивата оскъпяват доставките на идващото от гората? Това са част от горещите въпроси на отминаващото лято, които създават реални тревоги за зимата. А отговорите далеч надминават очевидното и очертават истинска битка за дървесина, която в момента тихомълком кипи.
Невиждано, на търговете за сеч освен специализираните фирми в тази сфера, започнаха да се явяват и самите дървопреработвателни фирми (занимаващи се с производството на мебели, дамаски, плоскости, целулоза, хартия и т.н). И не само се явяват, но ги и печелят с доста по-високи цени, макар и да нямат техника да секат. В същото време част от дървесината се изнася под формата на пелети за традиционните вече дестинации Гърция и Италия. Това от своя страна допринася за недостига и по-високите цени на този продукт у нас.
И не на последно място, някой запитвал ли се е кой сече в гората или по-скоро има ли кой да сече в гората? Истината е, че този занаят е все по непривлекателен за младите хора. Бригадите са предимно съставени от роми, но и тяхното задържане на работа става все по-трудно покрай алтернативата гурбет в чужбина.
Всички минават на дърва
„Всички минават на дърва, дори тези на пелети и на ток. Няма как да е иначе при тези цени на газа и на самите пелети“. Това е най-общото обяснение, което дадоха пред Mediapool лесовъди от Браншово сдружение на практикуващите лесовъди и горски предприемачи в българските гори (БУЛПРОФОР). Официалните данни на Министерство на земеделието също показват поне 30% по-високо търсене на дърва за огрев.
Заради това свръхтърсене през 2022 година са добити с 350 000 кубика повече дърва в сравнение с предходната.
„Заради цените на енергоносителите и газовата криза, хората се презапасяват и се преориентират отново към традиционното гориво, дори на места, където това отопление не е било факт, а това предизвиква недостиг на пазара“, коментира наскоро ресорният за горския сектор зам.-министър на земеделието Валентин Чамбов. Традиционно в последните години страната ни добива около 6.5-7 милиона плътни кубически метра дървесина, а изгаря около 3 милиона плътни кубически метра, става ясно от официалните данни на агроведомството.
В момента най-евтино дърва се предлагат от горските стопанства, но количествата са ограничени и се изчерпват бързо, а на места хората се оказват излъгани и се чудят как да се осигури „топлото“ за идващите зимни месеци.
Такава се оказва ситуацията в кметство „Изток“, община Перник.
Администрацията му пуска на 28 юли обява във фейсбук страницата си, че предлага дърва за огрев за 100 лева за кубик с включена доставка, при въведено ограничение до 5 кубика на домакинство. 27 домакинства се записват за дървата, но радостта трае кратко. Само броени дни по-късно от горското пристига съобщение, че дървата се силно редуцират и на кметство ще се полагат по 50 кубика.
„При обещаното ограничение до 5 кубика на домакинство, ние можем да доставим дърва за огрев само на 10 домакинства. Подобно разпределение е много трудно, защото първо от нас ще се поиска отговорност. Много трудно се пресява кой е по-нуждаещ се“, разказа пред Mediapool кметът Десислава Стоянова. В крайна сметка тя решава да приложи правилото – „първи записал се, първи възползвал се“.
А цената на дървата спрямо година по-рано се е покачила двойно и дори достига върхове от 170 – 200 лева на кубик.
Най-често се срещат тези за около 120-130 лева на кубик, показа проверка на Mediapool.
Недостигът на дърва и противоречивите послания на горските обаче вече водят и до напрежение по места. На 5 септември жителите на община Стралджа обявиха, че планират блокади на пътища заради неосигурени дърва за огрев от Държавното горско стопанство „Тунджа“.
Изненадващо там е обявена цена от 55 лв. на кубик и почти мигновено заявка правят 4700 домакинства. До момента обаче са осигурени едва 60 кубика. Недостигът води до абсурди. Въпросните 60 кубика за село Лозенец са разиграни на томбола, тъй като няма как да бъдат разпределени на над 400 жители. Дърва на преференциална цена са получили 20 домакинства в селото, обясни преди дни кметът Динка Караиванова. Равносметката – 18 села остават без дърва за огрев. В същото време частни фирми предлагат дървата на тройно по-висока цена, за около 150 лв., което е непосилно за предимно възрастното население, каза кметът на Стралджа.
„Докато сме на власт“
По ирония, до парадоксалната ситуация се стига точно в годината, когато лидерът на БСП Корнелия Нинова, в качеството си на вицепремиер и икономически министър в кабинета „Петков“, обяви край на скъпите дърва за огрев и премахване на посредниците, които, по думите ѝ, надували цената със 100%. А избраният от нея агроминистър Иван Иванов се зарече че така ще е „докато сме на власт“. Съвместната им инициатива стартира в средата на февруари със 17 склада, като обещанието бе да станат 56 (виж картата – б.а.), но и то се оказва мираж.
Голяма част от обявените складове за продажба на „евтини дърва“, почти не предлагат дървесина заради недостиг.
„Ограничаваме посредниците и падат цените. От днес започват да работят 17 склада в държавните горски стопанства и в държавните ловни стопанства. Те ще станат 56 в скоро време. Там дървесината за огрев ще се продава на цената на добиване без никакви надценки и такси за гражданите. Освен това, от тези складове ще се извозва дървесината до местоживеенето на хората, които имат нужда от това. Ограничаваме посредниците, които на някои места представляват 3-4 фирми – те натоварват цената, като купуват дърва, за да ги препродават“, заяви тогава Нинова.
Правителството, в което тя беше вицепремиер, падна през юни, а от 2 август България се управлява от служебно правителство, назначено от президента Румен Радев.
Служебният зам.-министърът на земеделието Валентин Чамбов, отговарящ за горския сектор призна наскоро, че броят на складовете леко се е увеличил, но в тях просто няма дървесина.
„От тях (споменатите 56 склада – б.а.) направихме 43 склада, в които за съжаление малка част играят реална роля, т.е. има постоянно дървесина в тях и могат да задоволяват нуждите на населението. Голяма част от тях или нямат дървесина или изпитват постоянно недостиг“, поясни той.
Mediapool провери как вървят „евтините дърва в един от тези складове“.
„Никой не ни е питал. Г-жа Нинова хубаво ги разправя тези неща, но да ни беше попитала. Все още не сме изпълнили списъците от пролетта. Няма как да има дърва на обявената от нея цена (80 лева за кубик с доставка – б.а.) С доставката поне за момента дървата излизат 120 лева за кубик“, разказаха горски служител от Държавно ловно стопанство „Витошко – Студена“.
И докато става все по-ясно, че мерките на държавата за евтини дърва без посредници не дават резултат, лесовъди дават примери за работещи модели от практиката на ЕС.
„В Полша, в горите близост до населените места, дърводобивните фирми усвояват и съответно предлагат на пазара само дървесината с диаметър на 14 сантиметра. По-дребната дървесина, която е отсечена от тях, остава за местното население. То я събира след като заплати по ценоразпис“, разказа пред Mediapool лесовъдът инж. Антоний Стефанов. Той добави, че така се и елиминира и опасността от злополука, тъй като е висока вероятността неопитен човек да пострада, ако сече в гората.
Мебелните фирми се включиха в търговете за сеч
Търсенето от страна на фирмите, преработващи дървесина в мебели, плоскости, паркети, хартия и т.н., също е фактор за недостига на дървесина и за по-високата ѝ цена, показа проверката на Mediapool. Причината е, че заради войната на Русия в Украйна тези фирми са загубили внос на евтина суровина именно от воюващите страни и са се пренасочили към българската.
„Дървопреработвателните фирми се принудиха да купуват дърва на корен, за да са сигурни, че ще имат суровина за заводите си. Те участват в търговете, които се организират за фирмите-секачи в гората. И забележете, предлагат доста по-висока цена от секачите и печелят търговете. После се оказва, че нямат техника да добият дърветата и търсят дърводобивни фирми, които да им ги отсекат. Така се изкривява пазара и изкуствено се повишава цената на дървата“, коментира горски експерт пред Mediapool.
В много населени места все още не са доставени дърва, заявени още през пролетта
На местата, където в търговете все още не участват големите дървопреработвателни фирми, а само фирми-секачи (дърводобивни фирми – б.а.) след като някоя от тях спечели търга и добие дървесината, предпочита да я продаде на фирмите – преработватели, вместо за дърва за огрев на местното население. Съвсем логично, те избират по-високата цена, която предлагат фирмите, преработващи дървесина.
„Направо цели тирове се закарват в предприятията. Причината е, че цената на целулозата рязко поскъпна главно заради война в Русия, тъй като вече се произвежда от по-скъпа дървесина“, разказа лесовъд пред Mediapool. Той уточни, че допреди година големите дървопреработвателни предприятия традиционно са си осигурявали евтина дървесина главно от Русия, Украйна, Словения.
За директното участие на дървопреработвателни фирми в търговете за секачи потвърждава и бившият депутат от „Продължаваме промяната“ и настоящ кандидат за депутат от същата партия Александър Дунчев. Той потвърждава и вноса на дървесина, който традиционно са осъществявали дървопреработвателните предприятия от други държави от ЕС.
„Сега, например една от големите ни фирми внася смърчова дървесина от Румъния за производство на дограма“, добави той пред Mediapool.
Дунчев също е изследвал недостига на дървесина на пазара. Той припомня, че в последните 2-3 години търсенето на дърва за огрев е намалявало с всяка година, защото населението постепенно ги заменя с климатици, пелети и т.н. В същото време част от българските дървопреработвателни фирми увеличават производството си и именно затова някои от тях започнаха да внасят дървесина. Заради високите цени на газа, а и на пелетите, хората пак се върнаха към дървата за огрев. И без дори да съзнават, се оказаха конкурент на дървопреработвателните фирми, които вече произвеждат повече, но пък са загубили част от вносната си суровина и затова искат повече от българската гора.
Преди да влезе в политиката Александър Дунчев работеше в природозащитна организация
И още, все по-голяма част от дървесината в българските гори отива за пелети. Цената им също поскъпна повече от 100 процента. От 350 – 400 лева за тон миналата есен до 800 – 900 лева за тон сега. Горският експерт
Александър Дунчев посочва, че голяма част от българските пелети се изнасят за Италия и Гърция. Износът за тези страни намалява предлагането у нас, което допълнително оскъпява продукта.
Дигитализацията спира нагласените търгове, но вдига цените
По-високите цени на дървата идват и заради края на нагласените търгове за дървесината, смята още Дунчев.
„Допреди 1 година се крадеше и държавата не получаваше нищо. След като въведохме електронните търгове, кражбите спряха. Истинската конкуренция за дървесината повиши и цените. А конкуренцията е критично важна за да се използва един ограничен ресурс като дървесината възможно най-ефективно от бизнеса и хората“, обобщи той.
От 1 март 2022 г., когато Александър Дунчев бе депутат от „Продължаваме промяната“, бе въведено изискването държавните горски стопанства и предприятия да продават дървесина само с електронни търгове.
Думите на Дунчев се потвърждават и от данни на държавната фирма „Информационно обслужване“, чрез която се извършват e-търговете. Три от шестте държавни горски предприятия са увеличили приходите си с близо 35 млн. лв. благодарение на провеждането на електронни търгове за продажба на дървесина, стана ясно от последните данни, обявени в средата на август.
Александър Дунчев посочи, че благодарение на електронните търгове цената на дървата е скочила от 40-50 лева за кубик (вероятно в сравнение с цена от нагласени търгове) до 150 – 200 лева за кубик. А оттам и приходите на горските стопанства..
Е-търговете и участието в тях и на фирми-преработватели обаче водят до нови аномалии. Има сериозни съмнения, че дърводобивните фирми започват да секат нерегламентирано и незаконно, за да компенсират високите цени, с които печелят търговете в опит да запазят монополното си положение. Засега има единични случаи, но тепърва ще се види дали няма да прерастнат в тенденция, каза още Александър Дунчев.
А къде са секачите?
Недостигът на дърва за огрев и частично по-високите им цени идват и заради липсата на секачи в гората, които да работят за дърводобивните фирми.
„Бригадите са същите като миналата година, няма нови хора, а търсенето е по-голямо. Отделно, това не е работа, която може да се прави от всеки. Почти всички заети в тази сфера са роми. Днес са в гората, но после отиват в Испания, Чехия. За да ги задържат в горите на България, фирмите вдигат надниците им“, разказа още лесовъдът Антоний Стефанов.
Така изглеждат парчетата от пъзела или поне част от тях, които могат да очертаят настъпилата критична ситуация с недостига на дърва. Тя съвпада с предизборната кампания, когато този дефицит със сигурност се използва от определени политици и партии, които шетат из страната и (най-често чрез кметовете) обещават топла и евтина зима. Миналата есен, когато търсенето на дърва отново съвпадна с парламентарни избори, имаше сигнали, че дървата за огрев са важен ресурс за печелене на гласове.
Няма съмнение, че същият сценарий се разиграва и сега.
Каква е вашата реакция?
