Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Куклата Барби стана българка
„Момата Барби“ – това е проектът на Диана Петрова, която реши да предизвика обществото като покаже, че красотата на една кукла не е единственото ѝ качество. „Момата Барби“ задава важни за обществото въпроси и разбива остарели стереотипи.
„Като бяхме в гимназията – като те питат каква музика слушаш – ами всичко, без народна“, разказва пред БНТ Диана Петрова, създател на „Момата Барби“.Създателите на Барби не подозират, че преди две години една от куклите им се превръща в българка.
И слуша българска народна музика. Превръща я Диана, докато е в Белгия.
„Обаче се върнах в България заради любовта си към родината“, допълва Диана Петрова.
И не – „родина“ за Барби не означава само баница, народна носия и традиции. Барби уважава миналото и живее сега. Гледа с ирония на света. И някой път действа въпреки. Въпреки общоприетото.“Само мъже могат да бъдат кукери – тя беше кукер. Направих я кукер един ден. Само мъже могат да бъдат коледари – тя беше коледар. Хвърли се в реката за кръста“, споделя Диана Петрова.
„Една независима, силна жена. Интелигентна, социално активна. Жена, която почита корените си, но и гледа към бъдещето. Това е, което искам да им кажа“, заявява още Диана Петрова.
Сега близо 10 000 души виждат какво прави „Момата Барби“. Тя чете.
„Малка книжка Елин Пелин“, казва Диана Петрова.
Обича. Грижи се за света. И за себе си. Ваксинирана е. Има гражданска позиция.
БНТ: Няма ли да отиде на море „Момата Барби“?
„Момата Барби“ ще отиде на море, защото и аз ще отида на море. Тя общо взето прави всичко, което аз правя. Като имам някаква идея и просто ме човърка отвътре и трябва да го свърша това нещо – независимо какво е. Просто времето изчезва – забравям за целия свят. Може цяла нощ да мине и аз да се сетя, че не съм яла днес“, споделя още Диана Петрова, създател на „Момата Барби“.
Някои сигурно го наричат мания. За нея е просто начин. Когато може – да каже на хората, че могат да са повече от красива опаковка.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание