Съучастници ли са проурорите на престъпниците. Конкретни случаи.
Миналата седмица бяха убити две млади момичета. Бяха стъпкани два цвята. Без жал, без свян, без на убиеца им да им пука за тях. И край.
Това убийство, тази катастрофа, стана поредния символ на ширещата се безнаказана престъпност.
Виновникът е известен. Мимоходом се спомена колко други престъпления и нарушения е извършил и въпреки това е на свобода… И толкова… Както винаги, останаха вън от полезрението на хората и едни други виновници. Виновници, които са и съучастници- едновременно подбудители, извършители и помагачи в поне от половината от извършените престъпления в България. Ще попита някой- е кои са тези хора, как успяват, не е ли молко пресилено. Отговарям- това са корумпираните, зависимите и безхаберните в съдебната власт. И днес специално ще говорим за едната част от тях- прокурорите. Защото – те, които трябва да ръководят разследването, да повдигат и поддържат обвинението, с корупция, зависимости и безхаберие водят до там, че всеки престъпник разчита на това, че ако разполага с достатъчно пари и влияние, ще се отърве.
Но, между престъпника, бил той и най- големия мофиот и прокурора- престъпник, има една голяма разлика. Срещу престъприка стои цялата държава. Дори да се отърве- чрез подкупи, заплахи, насилие и пр., срещу него пак стои цялата държава, която, при добро желание, може да го смачка. За прокурора обаче, държавата е майчица млечна. Тя не е срещу него, когато извърши престъпления тя му помага. Как- ами, с липсата на контрол въвру работата му. И тази липса на контрол води да масовите корупция, безхаберие и зависимости. Те пък водят до усещането за безнаказаност у престъпниците от всякакъв ранг. Чувството за безнаказаност и безнаказаността пък водят до увеличаването на престъпността в пъти. Накратко, всеки прокурор, който е прикрил престъпления на длъжностно лице, убиец, измамник и всякакъв, води до това, че се подканват следващи престъпници да извършват отново и отново същите престъпления. Затова, корумпираният, зависимият или безхаберникът прокурор, всъщност е съучастник във всяко престъпление, което е извършено поради безнаказаност и усещането за безнаказаност- било в министерството, от ЧСИ-то, на улицата, в дома, в града или селото.
Не искам да съм голословен, затова ще дам два примера в които ще посоча прокурори, реално подкрепяли престъпниците.
Първият – как се защитава шефа на ЧСИ-тата Георги Дичев и шефа на „Банка Пиреос“ – Емил Ангелом. Ще поговорим за прокурора Байраков от Софийска градска прокуратура и прокурора Владимиров от Софийска апелативна прокуратура. Ще помислим за какво става дума- корупция, зависимости или какво;
Вторият- как се защитава- изнасилвач, отвлякал и мушкал с нож момиче.
И в двата случая, няма да спра, докато виновниците не си получат заслуженото, докато не се получи и справедливо обезщетение. Индиции в този смисъл вече има. Ще поговорим и за други случаи.
И накрая- ще дам предложения- какво да се промени в законодателството.
Някой може да каже, че съм лично заинтересован. Да лично съм заинтересован. Както и всеки от нас е заинтересован от това, да няма прикрити от прокуратурата престъпления.Зщото, следващият, може да е той.
Няма да ги оставим в покой докато не възтържествува правдата!
Каква е вашата реакция?
