Една от най-добрите метафори за доверието дължим на Стивън Кови.
Представете си, казва той, доверието между вас и някой друг като Емоционална банкова сметка. Също както в истинската банкова сметка, вие правите депозити в нея и трупате наличност, която ви дава сигурност в отношенията.
А какво са депозитите & тегленията в емоционалната банкова сметка?
Вашите поведения към човека.
Когато поставяте ясни очаквания, последователни сте и проявите уважение към човека, доверието расте. Когато не изслушвате, не изпълнявате обещанията си или проявявате двойни стандарти, доверието се изпарява и сметката ви излиза на минус.
А какво прави метафората дори по-ценна за хора на ръководни позиции?
Според мен – че те подценяват силата на редовните емоционални депозити. И дори по-важно: понякога „теглят“ от емоционалната банкова сметка, но дори не осъзнават, че го правят, докато човекът не се разочарова или си тръгне.
А ето и три от ключовите депозити, които, според Стивън Кови, бихте могли да правите, за да имате постоянно пълна Емоционална Банкова сметка.
Разбиране
Да се постараете истински да разберете другия човек е в основата на доверието между вас.
Когато знаете какво цени тя/той, знаете и какви емоционални депозити би приел/а. В противен случай, когато не разбирате, можете да постигнете дори обратен ефект.
Например – опитен ръководител, който вярва, че предпазва хората си от трудни задачи (депозит), но те приемат поведението му като „теглене“ – защото не им дава възможност за изява.
Очаквания
Неизяснените очаквания, според мен, са причина за поне 50% от драмата във всеки офис.
За презентацията, по която сте работили усилено два дни, получавате feedback от шефа, че не си я представя така. Влизате в среща за годишна оценка и очаквате да я получите от шефа си, а той е очаквал вие да си подготвите самооценка.
Какво бихте почувствали към такъв човек? Със сигурност не повече доверие.
Тогава какво би представлявал депозитът?
Съзнателна инвестиция на време и усилия да изясните очакванията и да осигурите ясни критерии за прогреса по тях.
Извинение
Когато осъзнаем, че сме „изтеглили“ доверие от Емоционалната Банкова Сметка, да покажем смирение и да се извиним искрено.
„Извинявай, но ти…“ не е извинение, а по-скоро доубива доверието, защото вие формално се извинявате, но всъщност казвате, че човекът си е виновен за случилото се. Същият ефект постигате и когато извиненията са неискрени или просто цел към нещо друго.
Истинското извинение идва от осъзнаването, че поведението ви не е ОК и поемате отговорност да поправите нещата.
Само тогава имате истински депозит, който укрепва отношенията.
p.s Как изглеждат вашите емоционални банкови сметки с хората в екипа ви?
Каква е вашата реакция?
