Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Протестите на служителите от ТЕЦ „Марица 3“ трябва да се насочат към работодателя им, който не е осигурил спазване на законодателството, а не към действията на екологичните власти. Това заяви в „Денят започва“ вицепремиерът и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
За министерството на околната среда и водите реалният собственик на ТЕЦ-а остава неизвестен, подчерта той като допълни, че по документи това са двама души – гражданин на Шри Ланка и на Великобритания, за които няма никаква информация. Вицепремиерът допусна, че е възможно собствениците на ТЕЦ-а да имат политически гръб щом са работили толкова дълго време в нарушение на закона, заради което е осъдена и България. Разследването на това е работа на компетентните органи.
„Собствениците не са се появили, за да водят разговори – идват представители на предприятието. Обяснявам си го с това, че в България има предприятия, зад които седят сламени хора и сламени офшорни фирми и затова и се допуска те да действат в нарушение на закона, защото в един момент хората не знаят пред кого да адресират жалбите си“, заяви Сандов.
Сандов отново защити решението за спиране на ТЕЦ-а, тъй като не е изпълнено предписанието по комплексното разрешително, а именно – димът от горенето на въглищата да излиза през комина, а не през сградата и котелното помещение. През изминалата година, откакто ТЕЦ-а отново работи, въздухът в града е замърсяван системно, а след спирането на инсталацията превишение на нормите не е регистрирано, допълни той и напомни, че на 12 май България е осъдена за това, че системно не подсигурява чист въздух на гражданите си.
В „Денят започва“ министърът на околната среда и водите се обяви срещу добива на шистов газ у нас като подчерта, че последната дума за това принадлежи на народното събрание. Той изтъкна, че никъде в Европа не се добива шистов газ и тази дейност крие обективни екологични рискове.
„Трябва да преценим кое ни е по-важно – това или водата на България. Ставаме държава във воден стрес, защото през последните години намалява речният поток заради недостатъчен обем валежи или пък заради интензивни такива, които бързо се оттичат. Все повече населени места са на воден режим и те ще се увеличават заради климатичните промени.“ – каза Сандов.
Относно изграждането на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, министърът на околната среда и водите отхвърли сегашния проект, при който едното платно на магистралата минава през дефилето, а другото – по обходно трасе извън него. Според него проектът застрашава екологията в региона и нарушава европейското законодателство.
Той заяви, че се водят интензивни разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и че очаква да се извърши обективна оценка на трите варианта за трасе и да се реши кой от тях е най-целесъобразен и няма да е в нарушение на европейските и екологичните норми.
„Не е ясно дали другите проекти са по-скъпи, защото нямаме обективна оценка. Освен това – какво значи скъпо? Скъпо, спрямо евросредствата, които ще получим, или скъпо, спрямо парите от националния бюджет? Трябва равностойна оценка и да се вземат предвид околната среда, пътната безопасност“, заяви той.
Борислав Сандов защити решението на мнозинството в Народното събрание, с което се връща съдебният контрол чрез втора инстанция на Оценката за въздействие на околната среда за обекти от национално значение. Според него това няма да забави драстично строителството, а ускоряването на проектите може да се случи чрез промени в други процедури.
На прага на летния сезон министърът на околната среда и водите заяви, че не е спокоен за Черноморието, защото вижда проблеми по места. Той увери, че екологичните власти няма да допуснат разрушаване на дюни и застрояване на последните диви плажове.
Относно предстоящия довечера коалиционен съвет по темата за Северна Македония Сандов заяви, че няма промяна в позицията ни, а се търси решение, което да е в интерес и на България, и на Северна Македония, и на Европейския съюз като цяло.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание