Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи.
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
