ДО
ГЕН. РУМЕН РАДЕВ – ПРЕДИЗЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н НИКОЛА МИНЧЕВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 47-ТО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 47 НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Г-Н ИВАН ГЕШЕВ – ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ НА ВЪРХОВНИТЕ СЪДИЛИЩА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ – МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРОФ. ДИАНА КОВАЧЕВА – ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МЕДИИТЕ И СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-н Председател на Народно събрание на Република България,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми Председатели на върховните съдилища в Република България,
Уважаеми представители на Висшия адвокатски съвет,
Уважаеми г-н Министър-председател на Република България,
Уважаема г-жо Омбудсман,
Уважаеми народни представители от всички парламентарни групи,
Уважаеми дами и господа,
В Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 04.03.2022 г., в Преходните и заключителните разпоредби е включен §17, гласящ, че:
„Средствата по чл. 1, ал. 5, ред 2.9. се предоставят на държавните висши училища като субсидия за издръжка на обучението, над формираната по чл. 91, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование, след привеждането на критериите и показателите в правилниците им за атестиране на академичния състав в съответствие с методика, определена с акт на Министерския съвет, и се разпределят въз основа на получената комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, по професионални направления за всяко висше училище. В срок до 30 април 2022 г. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката приема критериите и показателите по изречение първо.“
Приветстваме решението на народните представители да поправят една явна несправедливост, каквато е недофинансирането на висшите училища от държавата по общия ред, поставила ги в невъзможност да изпълняват обществена си функция на необходимото високо ниво.
Приемането на цитирания текст обаче противоречи на основен конституционен текст и съществено нарушава автономията на висшите училища, поставяйки финансовото им оцеляване и заплащането на преподавателите, свързано с изпълнението на научната и преподавателската им дейност, в зависимост от акт на Министерския съвет е недопустимо!
Съгласно чл.53, ал. 4 от Конституцията висшите училища се ползват с академична автономия. Този принцип е доразвит в чл. 19, ал.1 на Закона за висшето образование, според който в нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.
Израз на академичната автономия е и правото, определено в чл. 57, ал. 1 на ЗВО, единствено и само академичната общност да оценява приноса на всички членове на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности, като за това те подлежат на атестиране веднъж на 3 години за нехабилитираните и веднъж на 5 години за хабилитираните преподаватели.
Според ал. 2 на същия член, оценяването и атестацията се извършват по предварително определени показатели и критерии, записани в правилниците на висшите училища.
Несъмнено ЗВО делегира, на основание на действащия принцип на академичната автономия, право на висшите училища самостоятелно да решават какви ще бъдат критериите за атестиране и изключва правото на държавата да се меси в този изключително специфичен и изискващ познаване на учебно-преподавателската и научната дейност процес.
Всяка намеса на основание норма на подзаконов нормативен акт, каквато би била осъществена чрез предлаганата методика, която препраща към бъдещ, все още несъществуващ акт на Министерски съвет, представлява опит да бъде заобиколен Закона за висшето образование, който предвижда всички изисквания относно компонентите на правилата за атестиране да бъдат определени в закон.
За да е налице възможност изпълнителната власт да съставя подобни методики, изисквания и др., които да бъдат инкорпорирани нормативно в акт на Министерски съвет, следва тя да е основана на изрична законова делегация и овластяване именно в Закона за висшето образование. Такава обаче понастоящем липсва!
Точно обратното – Законът за висшето образование дава подобна компетентност единствено и само на академичните общности, която те следва да уредят в своите вътрешни правилници.
Създаването на паралелен ред за дофинансиране на висшите училища, основан на изпълнението на изисквания, свързани директно с академичната работа и дейност на преподавателите (компонентите определени в ЗВО за съдържанието на атестационните процедури са именно такива), по своята обществено-политическа същност е опасно явление. То би довело до недопустимо прекрачване на границата, поставена от закона и традициите, и до ограничаване на демократично извоюваните права на университетската общност в страната.
Държавата без съмнение има право да осъществява контрол върху дейността на висшите училища с оглед постигане на обществено значимите им цели, за които те получават финансиране, но не и да се намесва в работата на отделните преподаватели. Приемането на подобна методика де факто ще е средство за точно такава намеса и за ограничаване на академичната свобода. Чрез нея ще се упражнява контрол върху работата на академичния състав с несанкционирана от закона намеса на изпълнителната власт, която ще определя финансирането, от което се формират трудовите му възнаграждения.
Създаването на възможност изпълнителната власт да определя чисто академични критерии при липса на законова делегация е нарушение на ЗВО и Конституцията и не следва да бъде допускано.
Уважаеми дами и господа,
С оглед на изложеното се обръщаме към Вас с молба да упражните правото си, предвидено в чл. 150 на Конституцията, като сезирате Конституционния съд с искане за обявяване на въпросната разпоредба за неконституционосъобразна, като противоречаща на чл. 53, ал.4 от Конституцията.
Готови сме за участие в обществен дебат за промяна на модела на атестирането на преподавателите в българските висши училища и университети, но тази промяна следва да бъде осъществена по предвидения в Конституцията и закона ред.
От името на инициаторите:
проф. дтн. Веско Панов
e-mail: [email protected]
Каква е вашата реакция?
