Днес е Велики вторник. Според църковния канон той е отреден за смирение и поучение.
Според евангелския разказ през втория ден от Страстната седмица Иисус Христос дал последните си нравствени напътствия. Тогава той разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите.
Притчата за девиците напомня на вярващите да бъдат готови да посрещнат Спасителя със запалени светилници в душите си, защото той ще дойде внезапно и неочаквано, и напомня, че в момента на смъртта всеки се изправя пред Него на съд. Притчата за талантите пък призовава всеки християнин да обработва с усърдие нивата на душата си и така да увеличава дарованията – т. е. талантите, с които го е дарил Бог.
В богослуженията през Страстната седмица постепенно се възпроизвежда историята на страданията на Спасителя, както и на неговите последни Божествени наставления.
Цялото съдържание на богослужебните последования е насочено към това, с четения и песнопения християните да се приближат към Христос, да станат способни духовно да съзерцават тайнството на изкуплението, за чието възпоменание се готвят.
В народния календар първите три дни от Страстната седмица – от понеделник до сряда, са определени за почистване на къщата и къпане.
Този ритуал име пречистващ характер и се вярва, че осигурява здраве. На някои места в България на Велики вторник момите носят в пълно мълчание вода от три кладенеца и я прибират на скришно място. За мълчаната вода се вярва, че има тайнствена сила и помага за изцеление.
На Велики вторник от Страстната седмица се припомня притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд.
В църквата се чете освен притчата за талантите, тази за десетте девици. В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души.
Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта.
На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“. На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: „да бъде милостта Му вечна, алилуя“! Страстната седмица е последната от Великденския пост, който продължава осем седмици.
