И тази учебна година зачова силно за студените във Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене не лакции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учени за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични текстове. Като главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на авторските тестове но факултативната дисциплина “Политология
Името и е Магдалена Радославова Тодорова. Завършил е природо-математическа паралелка със специални предмети Биология и здравно образование, както и Химия в Средно училище „Иван Вазов“, град Плевен. Интересите и са насочени към предмети като математика, математически анализ и чуждестранни езици.
Етго и силното Есе, на което е автор:
Тема: Какъв трябва да бъде българският народен представител?
В днешно време няма точно определена дефиниция за поста „държавник“ или „депутат“. Политическите и икономическите системи на държавите се нуждаят от управници, които притежават различни качества. Теза качества няма как да се изисква да бъдат еднакви за всички, тъй като проблемите и възможностите на страните се различават, естествено има и такива, които са задължителни, както и такива, които би трябвали да са изискуеми от управниците. Нуждата от специалисти и кадри, притежаващи познания в различните сфери, се оказва препъни камък за някой политики, превръщайки ги в неефективни.
За да достигнем до същността на „народния представител“, първо, трябва да разгледаме от коя система е част тази работна позиция. Професията изхожда от науката за политиката – политология, след което се реализира като практика в самата политика. Думата „политология“ се състои от думите – „полис“ и „логия“, в превод от древногръцки език се установява значението им – град и наука. Политиката, от своя страна, се определя като дейност, чиято главна цел е придобиването на власт, а в някой случай и преразпределяне на властта. Тя създава чувство на безопасност у притежателите си и освен това, успява да остави белег върху всички сфери на живота. Поради тази причина характера на политиката се определя като всестранен и всеобхватен, заради факта, че тя се намира както в държавата, държавните институции, така и в социалния живот (всяка една целенасочена човешка дейност може с право да се определи като политика). Вземайки предвид посоката, в която се развива дейността на организацията има различни видове политики – вътрешна, външна, икономическа, военна и т.н. В най-синтезиран вид политиката може да се дефинира като социална дейност, която е насочена към запазването или видоизменението на установения ред на разпределение на властта и собствеността в държавата и световната политика. Като физическо проявление на политическата работа се явява властта.
Политиката е многостранно социално явление, което може да се счита за инструмент за съзнателно саморегулиране на обществото. В този ред на мисли, народните представители, министрите и всички държавници трябва да могат умело да се справят с всяка настъпила ситуация в държавата. За целта е необходим широк набор от познания, в които задължително би трябвало да фигурират следните понятия: предмет на политиката (вземащите участие в хода на прилагането на властта), политически отношения и организации (да се осъзнае фактът, че държавата няма как да разполага с всичко необходимо, тъй като няма страна, която да е самодостатъчна за себе си – има нужда от ресурси, услуги, стоки, кредитори, тоест нужда от създаване на здраво партньорство и доверие с чужда държава, която притежава блага). Освен теоретични знания, умелият народен представител би трябвало да е притежател и на следните личностни качества: дипломатичност, коректност и обективност, самоконтрол, способност за признаване, приемане и коригиране на грешки.
В днешно време един народен представител би трябвало да бъде професионалист и да е компетентен в работата си, да е национално-отговорен, да е способен да защитава идеи и политики, както и да бъде в пряк контакт със своите избиратели и съмишленици. От друга страна, поддържането на висок стандарт на живот може да му донесе само плюсове, сред които е и водещият критерии за умел държавник, а именно спечелването на доверието и поддържането на симпатията на народа. Но всичко това са качества, които, за жалост, много малко политици притежават.
Професията народен представител е трудна. Той трябва да е способен да поеме отговорността да защитава на първо място интересите на народа, независимо от това в коя партия членува. Със своето поведение трябва да е пример за поддържане и да олицетворява народовластието.
Използвана литература:
Лекции на гл. ас. д-р Андрей Велчев
Каква е вашата реакция?
