Боб Марли още се чуди защо Нинова „уби“ шерифа, но не и заместника му?

Снимка: bspsf.bg

„I shot the sheriff“, или „Аз застрелях шерифа“ е песен история, разказана от гледната точка на човек извън закона. В нея разказвачът твърди, че е застрелял шерифа при самозащита, но пък не е убил заместника му. Да, целият текст звучи точно като фолклорна песен от Дивия Запад, но това е Боб Марли, който въпреки че не е между нас, все още се чуди защо опитът за кадрови промени винаги стига най-много до титулярите, но не и до най-близките им. А там винаги има нещо повече.  Образът на шерифа всъщност е метафора за порочността във всичките ѝ форми. А убийството всъщност е собственото ти избухване в лицето на тази порочност, собственото ти „Не мога повече да търпя това!“. Е, ние от Любословие, също като вас читателите, сме търпеливи. Но имаме нетърпимост към НЕистината.

В контекста на теорията за „порочността“ могат да се разгледат и другите разкрития, хвърлящи светлина върху мистериозния шериф. Такова е и биографичният филм „Боб Марли: Създаването на легенда“ от 2011 г. на ямайската актриса и режисьор Естер Андерсън, но и пореден сюжет от българската политическа сцена…

Дали „убитият“ от Председателя на БСП Нинова столичен шериф Калоян Паргов всъшност не победи тази вечер, защото неговата дългогодишна дясна ръка Иван Таков е новият председател на БСП – София, въпреки поредния опит на вицепремиера и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова да превземе столичната структура  неуспешно?

В държавата на повърхността са скандалите, но под тях е натрупано дългогодишно напрежение. Всъщност една от причините и този път да има непривични за БСП остри сблъсъци е, че до сега противоречията не са били решавани на нормална политическа основа, а по-скоро са подтискани и представяни в някакъв друг удобен вид.

Но всяко нещо има край и възможностите на шефката на БСП да маневрира, да манипулира, да отлага решаването на проблемите се изчерпаха.

В тази партия скандалите вече са един закономерен резултат. Оттук нататък предстоят големите въпроси: Дали случващото се в левицата ще доведе до разрушения или до някакво позитивно преобразуване? и Ще тръгне ли Калоян Паргов на последен кръстоносен поход преди БСП да изчезне трайно от сцената?

Тук може би трябва да сме наясно, че както в БСП, когато Георги Първанов се оттегли, за да стане Президент и предложи Сергей Станишев за Лидер с надежда той да му пази мястото за след това, е добре да знаем, че всеки Лидер проявява своя силен характер и не след дълго зам.-шерифът  разбира, че той е новият Шериф и от неговата значка и химикалка зависи… ако не бъдещето на цялата партия, то поне бъдещето на БСП – София, която благодарение на Калоян Паргов стои отлично на сцената. 

И дали най-накрая ще открием причината за неспособността на партията да реализира едно, ако не успешно, то поне прилично управление, не само на локално, но и на национално ниво, съответстващо на нейната идентичност, забравена от години. И далеч повече – зад фасадата на уж голямата демократичност, БСП все още реално е една дълбоко недемократична партия, овладяна от тесни и непреодолими кръгове.

И докато сме на музикалната вълна, в която Боб Марли още се чуди защо Нинова „уби“ шерифа, но не и заместника му, която реге песента е яхнала, няма как да не споменем класиката, че освен Ерик Клептън през 1997 г. рапърът Warren G също записва свой вариант на песента, като премахва оригиналния текст на Марли и го заменя с негов. Песента се превръща в хит в няколко държави.

След като Ерик Клептън записва своя кавър, той говори с Боб Марли за значението на песента. „Опитах се да го попитам за какво е песента, но не успях да разбера много от отговора му“.

Не е чудно объркването на Клептън, имайки предвид историята на парчето. А и за него в крайна сметка е важно, че Марли е харесал това, което е направил с песента му.  „I shot the sheriff“? – тя остава единствената песен под номер 1 в кариерата на Ерик Клептън, а за Боб Марли и Корнелия Нинова– мистериозният шериф е с много лица и временно отрязана глава.

ЧЕСТИТО НА ЗАМЕСТНИКА, да се готви бившият:

Иван Таков е новият председател на БСП – София. Заместникът и фаворит за поста на наказания с отстраняване лидер Калоян Паргов победи при тайно гласуване на делегатите на XIV  Конференция на Софийската организация на партията.

Срещу Таков се бори неизвестният извън партийните редици Валери Иванчев, всички останали номинирани кандидати си направиха отвод. Таков получи 157  гласа при тайното гласуване, Иванчев – 7 гласа.

До избор на нов председател се стигна след като Националният съвет на БСП свали Паргов от лидерския пост на 19 февруари на неприсъствено заседание. Временно стол №1 в софийската структура зае Иван Таков.

Иван Таков е роден на 24 април 1979 г. в София. Завършил е 133-то СОУ „А. С. Пушкин“. Висшето си образование получава в университета „Макгил“ в Монреал, Канада, със специалност „Финанси“. Притежава следдипломна квалификация от БНБ. Бил е директор в банка и е управлявал чуждестранен инвестиционен фонд. Член е на БСП от 2003 г.. Председател е на Районния съвет на БСП във „Възраждане“. От 2020 г. е и заместник-председател на Градския съвет на БСП – София. Трети мандат е общински съветник и е заместник-председател на групата на „БСП за България“ в Столичния общински съвет. Женен е и има син и дъщеря – близнаци.

В словото си пред делегатите Иван Таков заяви, че времето днес изисква да се гледа напред и да бъде намерен верният път.„Скандалите, обвиненията, низките страсти – те са за враговете ни. Ние тук сме другари. Всички до един. Искам да сме обединени, да сме заедно, да сме силни. А кавгите и интригите не ни правят силни. Напротив! Отслабват ни. Изхабяват енергията ни“, категоричен е новият председател на БСП – София. Той обясни, че задачите са много, отговорността е огромна.

Вижте и

Чума, овце и политическия цирк с неизбрания „шеф“ на парламента

„Работата с хора изисква честност, справедливи решения и много търпение. Позицията председател на Градския съвет на БСП – София изисква кураж и решителност, бързи и разумни действия. Досега съм се справял на различни позиции и няма причина да не продължи да е така. Извървях дълъг път в Партията и е напълно естествено да направя следващата крачка“, обясни Таков.

По думите му предстои много работа и е нужно единение.
„Трябва да бъдем другари в истинския смисъл на думата. Трябва ни и желание за работа. Трябва ни вяра, че можем да се справим с всичко и да вървим напред“, категоричен бе Иван Таков и очерта задачите, за които ще работи да бъдат решени.

„Първата и най-важна е да успокоим страстите, да се смирим и да възстановим другарските си взаимоотношения. На всички нива в Градската партийна организация. Възможности за това виждам в правилното разпределение на отговорностите; във високата активност на работните органи – комисиите и съветите към Градския и Районните съвети на БСП; в осмислянето на задачите пред хоризонталните структури; в нов смисъл на работата на федерациите към Градската организация“, изтъкна избраният за председател на Софийската организация на БСП и допълни, че целта е да не се делим на работещи и оценяващи, а всеки на отговорна позиция да има своето място и отговорност за постигане на набелязаните цели.

Втората задача, която открои Таков, е да се определят целите, които столичните социалисти искат да постигнат до местните избори през есента на 2023 г..

„Този вот ще бъде голямото предизвикателство пред Градската партийна организация. Това предполага работа в много направления и с особено внимание към местните политики. Предстои ни да изготвим платформата, с която БСП ще се яви на местните избори в София в края на следващата година. Много внимателно трябва да обмислим и да определим формулата за участие в битката за кмет на София и възможните коалиционни партньори“, посочи Иван Таков.

Третата задача, която постави той, е да бъде спечелена битката за историята.