По традиция на 10 март отбелязваме светлия подвиг на спасението на българските евреи и в същото време скърбим за всички жертви на онази жестока и мрачна епоха.
Спасяването на българските евреи през Втората световна война е резултат на нравствения капитал на цели поколения, заяви днес президентът Румен Радев, който отправи послание по случай 79-та годишнина от събитието. През 1943 година българският народ храбро издържа едно от големите си исторически изпитания и направи това, което малцина други в Европа успяха или пожелаха да сторят. Фундаментът на това спасение бе в огромния нравствен капитал на цели поколения. Надгради го будната съвест на България – православната църква, народни представители, политически и обществени лидери, мнозинството обикновени българи“, допълва Румен Радев.
Държавният глава добавя, че отхвърлили удобството на конформизма, изправили се срещу безразличието, предците ни не са позволили депортацията на своите съседи, съученици и приятели евреи. Така те завещаха и на нас частица от своята дързост и доблест, от вярата в човешкия живот, заявява Румен Радев.
„През последните дни живеем с усещането, че светът се намира на исторически кръстопът, който може да възроди непростими грешки от миналото, да посее семената на нови неправди и страдания. Ето защо днес примерът на нашите предци грее особено ярко. И не е случайност, че много българи, достойни техни наследници, отварят сърцата си – този път за невинните жертви на една братоубийствена война“, подчертава Румен Радев.
Според него историята за чудото, сътворено от малка България в най-мрачните за Европа години, трябва да се разказва. „За да не забравяме, че с общи усилия можем да се обединяваме около доброто и да даваме надежда там, където е най-нужна“, завършва президентът.
Отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи и отдаваме почит към жертвите на Холокоста. С гордост си припомняме, че преди 79 години българският народ извършва подвиг и спасява своите съграждани евреи от лагерите на смъртта, заяви председателят на Народното събрание Никола Минчев в слово от парламентарната трибуна.
В началото на заседанието депутатите почетоха с едноминутно мълчание и ставане на крака паметта на жертвите на Холокоста.
Никола Минчев отбеляза, че недопускането 50 хиляди евреи да отпътуват към концлагерите е безпрецедентен акт в онези дни на терор и мракобесие. Във времена на война, омраза и жестокост българите се противопоставят на политиката на геноцид и доказват, че демокрацията, толерантността, човеколюбието и равноправието са ценности, които се изповядват независимо от времето и силните на деня, посочи той.
Днес имаме основание да изтъкнем и приноса на народните представители от 25-ото Народно събрание, подписали писмото, инициирано от подпредседателя на парламента Димитър Пешев, с което се противопоставят на депортирането на българските евреи. Направеното от тях е част от усилията на Българската православна църква, на видни личности, интелектуалци, дипломати, на всички слоеве на българското общество, отбеляза Никола Минчев.
В същото време трябва да почетем паметта на 11 хиляди евреи от Северна Гърция и части от бивша Югославия, тогава под фактическа германска власт, които не са били спасени. Тяхната съдба е рана, която не е зараснала, посочи той.
Днес имаме повод отново да заявим, че ще се противопоставим на всички прояви на ксенофобия, расизъм, верска и етническа омраза, както у нас, така и навсякъде по света, заяви председателят на Народното събрание. Според него не са загубили своята актуалност думите от писмото на 43-мата народни представители: „Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство, тя е преди всичко елемент на нейната политика, тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би се споделило от целия народ“.
