Има основни прилики с войната, която имахме с COVID-19. И те са в липсата на ясни хора и комуникатори, които да обясняват защо едни действия се налагат и за какво да бъде подготвено обществото, и съответно какво да предприеме, за да се защити. Това каза Андрей Велчев – политолог, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ и доктор по Политология и Главен редактор на Любословие.Бг , в интервю за предаването „Софийска трибуна“ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио „Фокус“.
По думите му последствията от една пропагандна война винаги са едностранчивото гледане само на едната страна на монетата.
„Винаги е добре да опознаваме профила на комуникаторите, а Владимир Путин като комуникатор от средата на 2007 година отправя едни послания и техният естествен завършък го виждаме в това, което се случва последните 2 седмици. Разбира се, не можем да кажем, че Зеленски няма подобно поведение, че пропагандната война не е и от страна на Украйна. Тя може да бъде наблюдавана вече и в социалните медии, много отвъд само „Фейсбук“ и само „Туитър“, появи се и в потребителите и на най-младата социална медия „Тик-Ток“. А последиците са такива, че обществото е стреснато. От едната кризата, от която почти бяхме на път да излезем, влизаме в новата – от COVID-19 влизаме в реални военни действия“, каза още Андрей Велчев.
„Притесненията са дали всички новини са такива, каквито ги виждаме едностранчиво, представяйки само едната страна на монетата. Това е страната на това колко е лош Путин, какъв световен мастодонт и какви лоши действия предприема той, ползвайки нехуманни действия. А измеренията са такива, че до момента нито един от нас младите и съвременниците на XXI век не знаем как реално изглежда една война. Нашите познания по войната са предимно от научнопопулярните филми по „Дискавъри ченъл“ и другите видове канали, които излъчват такъв тип филми. Реалните събития следват логиката на предишни и може би най-основното в една война е, че който удари първи, има някакъв превес. Но резултатите са такива, че обществото е стреснато дали когато мечката заиграе в двора на съседите, не би трябвало да чакаме съвсем скоро и в нашия двор. Тъй като не би трябвало да имаме съмнения, че тази война дава отражения не само на руснаците и украинците, тя дава отражение и цяла Европа и на целия свят“, обясни той.
Според него отдавна сме свидетели на това, че хората са излезли от страха на това да коментират с истинското си име и с истинските факти.
„Когато търсим една истината, за нас журналистите, и за вас, като медия, търсим поне 2 независими една от друга гледни точки. В това дигитално и съвременно развито общество е много трудно да дефинираме кога една медия или източник е независим от другия. И затова е хубаво да знаем, че трудно можем да понесем това да следим целия световен медиен поток, тъй като ние едва смогваме с българския, но някак едностранчиво ми се вижда това да гледаме само гледната точка на Украйна и гледната точка на хората, които не харесват Путин, защото може би наистина ние не познаваме реалността на Путин и не познаваме профила, какъвто е описан от годините за него не в една или две биографични книги. В тях пише, че той е преди всичко непредсказуем и много решителен. Другото е за елементарни неща, които купуваме в нашия бит като продукт, ние четем цялата информация за тях – един отоплителен уред ако си купуваме, който е в рамките до 30-40 максимум 50 лева, изчитаме всички видове коментари, които ги има в онлайн пространството, а когато става дума за такива сериозни неща, ние стигаме само до 1-2 или 3 медии, които са предимно отразяващи едната страна на войната, а никога не поглеждаме отвъд нея. Непознаването на чужди езици не би трябвало да бъде оправдание, при все това, че имаме медиикато Агенция „Фокус“, които представят много и най-разногледни гледна точки“, добави политологът.
По думите му няма война, която да е справедлива.
„Постулат от древната мистичност до ден-днешен, че когато говориш за мир, трябва да се готвиш за война. Но в крайна сметка е хубаво да кажем, че няма война, която да заслужва думата „справедливост“. Няма справедлива война, това категорично мога да го заявя. Ние отдавна обаче сме свидетели на една криворазбрана и недостатъчно добре мотивирана съпричастност. Няма как да не сме щастливи, че България е успяла да помогне и през БЧК и през другите наши съграждани, които събират дарения за пострадалите от войната, но е хубаво да знаем, че съпричастността заради самата съпричастност може би има обратен ефект“, поясни той.
„И тук е основно големият проблем, че нито г-н Путин, нито г-н Зеленски успяха да обяснят на своите народи защо е необходимо да се стигне дотук и защо трябва да се влезе в такъв тип война, и как я виждат справедливостта през тяхната гледна точка. Защото така изглежда като двама големи мъже, които не могат да се разберат, и си мерят танковите и оръжията, е между временно има реални жертви, както косвени, така и хора, които губят човешкия си живот просто попадайки в зоната на конфликт“, каза още Андрей Велчев.
По думи му както Русия, така и Украйна, използват психологически оръжия: „Но не стана ясно за какво и как ще използват тези оръжия. И по-притеснителното тук е, че ние гледаме само чеченци, които има кадри като минават една граница, за да се вероятно борят користно за едната или другата страна, а забравяме, че в цял свят има доброволци, които са готови да се включат в тези военни действия, и че в крайна сметка има много хора, които по този начин излязат извън филмите, с които сме свикнали, да видят как изглежда войната реално. Някои го правят от подбуди на това, че са съпричастни, а други, защото имат някакви морални и други устои, които излизат извън това дали одобряват или не одобряват един политически лидер. Когато видят, че техните познати и близки губят домовете си и по принуда напускат родното си място, всеки един би защитил своя близък“.
Той коментира и сътресенията, които се случват между БСП и БСП – София, и отстраняването на Калоян Паргов от поста на председател на софийската организация на БСП, като поясни, че е минал моментът, в който най-големият коректив на партията може да окаже съпротива.
„Очевидно такава съпротива нямаше. И вицепремиерът и лидер на БСП г-жа Корнелия Нинова, просто не срещайки съпротива във вътрешните структури на партията, продължи започнатото. Първоначално й беше трудно, защото Калоян Паргов показа един от най-високите резултати на местните избори, и това беше някаква въздържаща сила срещу факта, че тя отдавна има неразбирателства с него. По-големият проблем е, че това ми прилича на един от най-големите проблеми на държавата и на държавната администрация в момента – това че с лекота дългогодишни кадри, които са развивани праволинейно, поради настъпили направени години в една система, биват изгонвани като ненужни, защото имат придобито право на пенсия. Това е една реформа, през която минава държавната администрация“, каза още Андрей Велчев.
„БСП за съжаление извади много хора, които са буквално нейни деца и които са от много години в партията. Ако не ме лъже паметта, Калоян Паргов е един от най-добрите проекти на БСП като правилно развиван политик и като човек, който с последователност е действал в интерес на идеологията на партията, в интерес на структурата, на която беше избран няколко последователни пъти за лидер, и съответно показва много силното задълбочаване на проблема колко държим на опитните кадри въобще. И ако това послание, че ние на тях не държим, кой би бил мотивиран да остане в тази структура, без значение кой е нейният председател? Защото Калоян Паргов не е първият, изгонен по подобен начин.
По думите му не се вижда особена грижа за кадрите, които са дали личното си време, личния си пример и имат реални постигнати успехи.
Андрей Велчев поясни, че с поведението си към кадрите на структурите на БСП Корнелия Нинова прилича на Владимир Путин.
„И освен това отрязването на една такава знакова глава показва праволинейност, която несъмнено трябва да бъде част от всеки един политик. И може би тук Корнелия Нинова прилича на Владимир Путин, защото в крайна сметка и той не приема да има бариери и да има някой, който да говори против решения, които вече са взети и които отдавна се вижда, че не са не просто заплахи и размахване на пръст, а реални действия. Тъжно е, че в такъв момент, в който имаме сериозни проблеми в столицата, един от хората, които най-активно се е грижил за БСП София да има ясна позиция срещу решенията в Столичния общински съвет (СОС), който все пак в мнозинство представлява политическа партия ГЕРБ, в момента да има сериозни сътресения. Да, за момента Калоян Паргов ще остане човекът, който председателства групата в СОС, но можем съвсем скоро да очакваме неговото отстраняване и оттам, защото г-жа Нинова не спира само до това някой просто да му бъде отнета позицията, която заема. И това е лошият сигнал“, коментира той.
По думите му това, което в момента става в БСП – София, е отражение на всичко, което ставаше в страната.
„Ако пътят за спечелване на властта минава през София като най-голяма териториална и административна единица, при БСП е обратното, при БСП с председател Корнелия Нинова просто завършва с БСП – София, защото тя отдавна реши своите проблеми в другите населени места и в другите партийни структури. Наистина на социалистите, които не можеха да си представят БСП – София без Калоян Паргов, сега ще им бъде много трудно да си представят какво следва след това, защото там става дума и за взаимоотношения тип едно сплотено и затворено семейство. Когато го няма бащата на това семейство, започват сериозните проблеми – накъде да продължа. Защото знаем, че когато някой напуска, за него се казва подобно на един човек, който напуска земния си път, че отива на по-добро място. Вероятно г-н Паргов трябва да отговори на въпросите какво ще прави оттук нататък. Това ще е поредното сътресение не само в БСП – София, но и в цялата структура на БСП. Паргов е един от малкото политици в структурите на БСП, който има изявена позиция, която е последвана от конкретни действия“, обясни политологът.
„Резултатите на БСП София отдавна са предимно във финалната си права. Социологическата агенция „Галъп“ е дала 5%. Следователно оттук нататък освен борба за оставане в групата, аз не виждам какво друго може да постигне БСП, освен оставане във властта, защото властта би могло да се генерира малко по-позитивно състоянието при евентуални следващи избори. А знаем, че наближават местните избори и се съмнявам, че с тези сътресения на ниво София, на ниво всички градове, БСП би могла да постигне подобен резултат. Със сигурност резултатът ще е надолу и със сигурност избирателят на БСП е разколебан – това ли е неговата социалистическа партия и това ли е лявото в България. В крайна сметка отдавна говорим за леви политики с десни идеи, десни политики с леви идеи, а не виждам ръководството на БСП да взело позиция поне в това отношение и да признае, че нещата не вървят на добре, а да продължава лов на вещици“, добави Велчев.
Според него единството позитивно, което можем да отбележим е това, че БСП стои като достатъчно адекватен коректив, като балансьор в ситуация, в която освен про- определена държава, трябва да има анти- нея.
Каква е вашата реакция?
