Извратената приложимост на Закона за развитието на академичния състав в Република България от страна на висшите училища в контекста на усещане за деморализация и незачитане на правото от академичните състави
Не е ли време да бъдат публично оповестявани действията на Факултетните съвети – производители на решения, многократно обявявани от българския съд за нищожни?
Зачестилите съдебни производства за прогласяване на нищожността на решения по протоколи на Факултетните съвети на висшите учебни заведения и съдебните актове, приключващи с убедителни решения за обявяване на тази нищожност, обобщават три крайно тревожни извода.
Първият е свързан с явната некомпетентност на лицата, заемащи академични длъжности – съществена част от факулетните съвети, да формират волеизявление, така че същото да представлява изпълнение на законовото изискване за мотивираност на един административен акт.
Вторият извод е за видимата неспособност тези лица да прилагат подробните, задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на съдебния
акт, с който е върната преписката за пореден път, за ново произнасяне.
Третият извод е свързан с упоритата повторяемост на произвеждане на нищожни решения, респ. нищожни административни актове, което подвига тревожно въпроса за качеството на академичните състави, като основна и преобладаваща част от трудовия колектив в едно висше училище или една научна организация.
В действителност се наблюдават нарастващи тенденции на повторяемост на вземане на немотивирани решения от Факултетните съвети, в пълно противоречие с постановените съдебни решения и подробните указания в същите за тълкуването на нормите, от което прозира някак и незачитане, и неглижиране на мотивите на съда.
Често в актовете от съдебните производства по предявяване на искане за обявяване на нищожността и отмяната на решения, взети с протоколи на заседание на Факултетните съвети, по една и съща процедура, може да се прочете, че липсват каквито и да е доказателства, от които да е видно, че указанията дадени от съда са изпълнени. Напротив, налице е повторно постановяване на решение от Факултетния съвет, със същото съдържание и в хода на същата процедура, и при допуснати аналогични нарушения.
Видимата трудност за лицата, заемащи академични длъжности – съществена част от Факултетните съвети, се оказва неспособността им да изложат мотиви, така че адресатите на техните решения и заинтересованите лица да научат какви са фактите, които са ги мотивирали да приложат една или друга правна норма. Мотиви, които да дават възможност на съда да извърши проверка за законосъобразност на тези актове, защото липсата им винаги е предпоставка за тяхната отмяна.
Когато в две или повече съдебни производства, обосновано и подробно, съдебните състави постановяват, че няколкото заседания на един Факултетен съвет са преминали с немотивирани дискусии, приключили респективно с взети решения, от чието съдържание не могат да бъдат извлечени мотиви, се очаква провеждане на нови заседания, на които вече да се вземат законосъобразни решения, така че същите да не водят отново до тяхната отмяна и обявяването им за нищожни.
При наличието на подробни и задължителни разяснения, и указания на съда по прилагането на закона, Факултетните съвети да спазват същите, така че заседанията на университетските органи да завършват с решения, които да не страдат от липсата на мотиви, съотнесени към законодателна норма, която ги обосновава.
Очаква се логично да се полагат правни и академични усилия, и познания за достигането на решения, които да бъдат произнесени така, че воляизявленията да бъдат основани на факти, сочещи към спазване или неспазване на изискванията, определени с правна/и норма/и, за да придобият произведените от Факултетните съвети административни актове своята законосъобразност, респ. мотивираност, всичко това, отговарящо на законодателната уредба свързана със Закона за развитието на академичния състав в Република България, Правилника за развитие на академичния и указанията в актовете на съдилищата.
Гореизложеното очертава неизчерпателно проблематика, която тревожно поставя въпроси за професионалната компетентност на лицата, заемащи академични длъжности, която разбираемо не следва да се изразява единствено във високи познания в конкретна научна област. За обективността на провеждането на процедурите за заемане на академични длъжности в контекста на видимото избуяване на същите. За междуличностните отношения взели очевиден превес над законосъобразността. За качеството на процесите във висшите училища – иначе храм на познания и на предаване на морал и ценности.
Време е да говорим открито за това.
Време е да започнем да обявяваме конкретни имена – героите от съдебните производства – лицата, заемащи академични длъжности, както и техните работни места – висшите училища, съпроводено от протоколите с техните изказвания и решения. Заради убедителността на гореизложените проблеми, които не следва да бъдат достояние единствено на съдебните състави и на адвокатската гилдия.
АВТОР: Екатерина Станчева, Любословие.БГ
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право. Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
