Журналист, говорител, фоторепортер
На 21 февруари в Москва в Гражданската камара на Руската федерация се проведе кръгла маса на тема „Осем години от незаконния преврат в Украйна: резултати и последствия[1]“. На кръглата маса свои съобщения и презентации представиха експерти, политолози, журналисти от Русия, САЩ, Франция, Северна Македония, Исландия, Италия, Унгария, Сърбия и Черна гора. По време на историческото заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация в Кремъл за признаване на Донецк и Луганск на кръгла маса в Гражданската камара бяха обсъдени следните въпроси:
– Осем години след украинския Майдан през погледа на западните медии;
– Последици от западното влияние и загуба на суверенитет;
– Ролята на Запада в милитаризацията на Украйна;
– Сценарии за Украйна от западни стратези;
– Вашингтон остави ли Киев с нещо друго освен война?
Кръглата маса беше официално открита от Максим Григориев, директор на Фондацията за изследване на демокрацията, член на Гражданската камара на Руската федерация. Той започна речта си с риторичен въпрос как „Украйна от най-богатата република в СССР се превърна в най-бедната държава в Европа само за 30 години. В резултат на Евромайдана и незаконния преврат през 2014 г. нацизмът и национализмът бяха възкресени в Украйна, а сътрудниците на Хитлер, Бандера и Шухевич, бяха прославени. Украйна има открита антируска политика. Руският език е забранен, опозиционните партии, които си сътрудничат с Русия, са забранени, опозиционните и други телевизии са затворени, масовото убийство на 46 руснаци в Одеса се случи през 2014 г. и никой не е реагирал досега. В Донбас има война от 8 години и има геноцид срещу руското население.“
Александър Сергеевич Брод, руски правозащитник, директор на Московското бюро по правата на човека от 2002 г., член на Съвета на президента на Руската федерация за развитие на гражданското общество и правата на човека, каза в речта си „Светът иска да знае какво се случва в Украйна. Заедно със Гражданската камара издадохме много книги, прокламации, материали, филми, организирахме много събития както в ОССЕ, така и в ООН за трагедията, която продължава в Донбас. Русия е решена да помага на хората в Донбас. От 2014 г. до днес повече от 13 000 души са убити от двете страни на демаркационната линия, над 20 000 са ранени. Днес 15% от населението на Украйна живее в крайна бедност, а 45% едва свързва двата края. Половината от украинската икономика е в свободно падане. В Донбас и Украйна се случва хуманитарна катастрофа.“
Еманюел Лероа от Франция, президент на Института за нов френско-руски съюз от 1717 г., изнесе енергичен разговор за геополитиката и историята. Той говори на тема „Културната война на Запада срещу Русия. Светът е в решаващ момент, който ще доведе до обрат. След разпадането на СССР Западът достигна своя връх и ние сме свидетели на спад на влиянието и силата на Запада. Свидетели сме на моралната и етическа деградация на Запада, където традиционните ценности и институтът на семейството вече не функционират.
Днешният конфликт и сблъсък между Запада и Русия не е случаен, той е сблъсък на две култури, цивилизации с два различни мирогледа. Сблъсък на сухопътни държави срещу морски държави. Целта на англосаксонските елити е да задушат Хартланд, като поемат контрола над Римланд. През последните 20 години Русия изгради обещаващ военен щит, революционизирайки военния си опит. Русия си възвърна военния паритет със Запада с разработването на нови оръжия и модернизацията на армията. Но за съжаление Русия губи войната в културната сфера. Съвременна Русия трябва да възроди великата руска култура и традиционни ценности, за да се конкурира със Запада.“
Игор Дамянович, журналист от Черна гора, говори в речта си за политиката на „фалшивите новини“ на Запада към Балканите. „Ние на Балканите усетихме политиката на „фалшивите новини“ на Запада. По време на кампанията за фалшиви новини през 1999 г. беше направено предложение за военна интервенция на НАТО срещу Югославия без съгласието на Съвета за сигурност на ООН и в грубо нарушение на международното право. „НАТО бомбардира Сърбия в продължение на 78 дни, създавайки фалшиви новини през цялото време, за да оправдае незаконната си операция.“
Хаукур Хоуксън, исландски журналист и кореспондент на Исландското радио и телевизионно бюро (RUV) в Москва, направи кратко изявление. „За съжаление западните медии работят ефективно. В малка Исландия, където има огромен брой западни медии, само аз предавам позицията на Русия, както и новини и информация от Русия. По този начин се опитвам да пречупя негативната пропаганда към Русия. Но за разлика от политиците в Исландия, обикновените хора на Исландия са неутрални. Много ми го пишат в съобщения. Но имаме нужда от организирана борба срещу пропагандата.“
Владимир Шаповалов, политолог и заместник-директор на Института по история и политика към Московския държавен педагогически университет, говори за 30 години от независимостта на Украйна. „Факт е, че Украйна иска и се движи към НАТО и ЕС. Но днес Украйна е бедна страна. През 2021 г. по брутен вътрешен продукт на глава от населението Украйна е на последно място в Европа. А преди 30 години, когато Украйна стана независима, нейният брутен вътрешен продукт беше на 17-о място в света. Украйна беше по-богата и по-развита от много европейски страни. В Украйна по това време оперираха 300 различни сектора в индустрията и икономиката.
Украйна, в резултат на съветското наследство, наследи развито селско стопанство и развита индустрия, която по това време произвежда продукти с висока добавена стойност. От компютри, космически технологии и ракети, до самолети до автомобили и камиони. Днес в Украйна няма такова нещо. Преди 30 години в Украйна с наука са се занимавали 330 000 учени в различни отрасли и сектори, а днес броят им е 70 000. Това говори за деградацията на науката в Украйна. За 15 години около 15 милиона души са емигрирали от Украйна.“
Дмитрий Родионов, директор на Центъра за геополитически изследвания към Института за иновативно развитие, започна речта си с „През 2014 г. в Украйна се случи преврат. Нямаше революция. Възходът на национализма в Украйна започва през 1991 г. Всички украински президенти, дори Янукович, водят прозападна политика. Украйна не може да бъде буферна зона или мост между Русия и Запада. „Украйна може да бъде или с Русия, или анти-Русия.
В крайна сметка всички участници в кръглата маса се съгласиха, че живеем в бурен и интензивен период и че светът е навлязъл в нов етап от своето развитие и че ние сме свидетели със собствените си очи на създаването на нов световен ред.
[1] https://www.youtube.com/watch?v=Kt6fGcuffQk
Aвтор на статията: Дарко Тодоровски
Магистър по международни отношения и военен анализатор
Каква е вашата реакция?
Журналист, говорител, фоторепортер