Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕШЕВ,
Повод да Ви напиша тези няколко реда е Ваше изказване, показано по всички национални телевизии на 17.02.22 год., по повад на разглеждания бюджет на Република България за 2022 год. Вие заявихте, че с орязания бюджет за българската прокуратура, няма да имате възможност да възлагате експертизи по водени от нея дела.
Аз съм един обикновен лесничей, завършил Лесотехническия институт през 1983 год., настоящ пенсионер, който Ви прави оферта да извършва безплатни експертизи, за дела, които са във връзка с изсичане на т.н. „гори върху земеделски земи“.
Аз съм влязъл професионално в гората на 20.04.83 год. и още съм там. Може би съм девета дупка на кавала или, ако повече Ви харесва, пето колело на каруцата, но независимо от това, продължавам да милея за гората като такава, независимо от нейното собственост, защото гората е природна даденост, благодарение на която ние дишаме като хора и се грижим като професионалисти, вкл. и това да я ползваме в полза на цялото общество.
Възпитаван съм да отстоявам истината и да се боря почтено за нея, което и ме доубеди да Ви напиша тези няколко реда, така както преди години писах на Ваши колеги прокурори и съдии, които за съжаление не обърнаха внимание на това, което публикувах в същата медия, на която публикувам и това писмо. Така са ме възпитавали моите родители и обществото, в което са минали моите първи седем години.
В резултат от възстановяването на собствеността върху земеделските земи и горите се изработиха карти на възстановената собственост и кадастрални карти за землищата на населените места в Република България.
Бившият министър на регионалното развитие и благоустройството гордо рапортува, че е изработена „превъзходна“ кадастрална карта за страната.
За съжаление тази мила жена вероятно не е виждала кадастрална карта, защото ако беше видяла поне една, съвместена с ортофотокарта, щеше да забележи, че много неща не са наред.
Почти навсякъде се кръстосват пътища с реки и ЖП линии, гори са отразени като земеделски земи и обратно. Реки и язовири също са отразени като гори и земеделски земи, и обратно.
Това не е голяма беда, защото си е наша, вътрешна работа, но ако погледнете южната ни граница ще ви се завърти главата от недоумение в България ли Сте или в Турция и Гърция.
Южно от яз. „Батак“ се намира т.н. „Почивна база на прокуратурата“. Ако погледнете от там на север, от северната страна на ямовира, горите, които виждате, по кадастрална карта са земеделски земи По всяка вероятност на авторите на кадастралната карта тези смърчове и борове са им приличали на моркови и картофи (гигантски, с височина 25-30 м.).
Подобни имоти в Република България са около 400 000 ха. В по-голямата си част тези имоти не са собственост на държавата и са подложени на многобройни атаки за изсичане. Има легална дефиниция на термина и тя важи с пълна сила за действията на редица кметове, „стратегичиски инвеститори“, „субсидиевъди“ и др. подобни недобросъвестни люде.
Моята оферта към Вас включва предложение да се самосезирате, да „самосезирате“ и други ваши колеги, да си поговорите с някои Ваши приятели от съда и да се изправим заедно срещу това кощунство по отношение на тези гори.
Примери като този с яз. „Батак“ колкото искате в страната. Във всяко горски стопанство могат да Ви дадат такива примери.
Вие и Вашите колеги образувате производство. Аз и други колеги като мен, които достатъчно са се отдали на гората, Ви извършваме експертизи, а съдиите, позовавайки се на вътрешното си убеждение, изчитайки всички закони, имащи отношение по въпроса, отсъждат съобразно обективната истина.
Борът е бор, а не морков. Смърчът е смърч, а не картоф. Дъбат е дъб а не царевица. Букат е бук, а не слънчоглед. Габърът е габър, а не пшеница. И т.н.
България си е в България, а не тъм кадето я изпраща кадастърът.
За историята на заболяването мажете да прочетете на страниците на същата медия, на която четете и тези редове.
Очаквам с нетърпение Вашата реакция.
Оставайки с очакване за ползотворно сътрудничество,
с уважение
Илия Ангелов
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание