На 18 февруари се навършват 149 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски!
Днес е един от най-мрачните дни в историята ни. Ден, обагрен с мъка по непрежалима загуба. Денят, в който губим един от най-чистите, смелите, прозорливите и отдадени синове на нашата родина – Апостола на българската свобода Васил Левски. Героят с човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, чийто въжделения достигат границите на една бъдеща по-съвършена епоха. За Дякона не можем да говорим в минало време, тъй като заветите му, надхвърлят тленноста. Героичен е целият му живот. Обикновен и възвисен, незабележим и величав, тих и могъщ.
Епохите в човешката история идват и отминават, хора се раждат и умират, но времето и историята винаги ще помнят безсмъртната личност на Апостола на българската свобода, най-ярката звезда в нашата история. За него е казано много и много е написано, но личността му остава необятна, а делото му – изпълнено с нечовешка сила. И днес думите му звучат реалистично и съвременно, а поетите и писателите са оставили безброй легенди, стихотворения и истории, впрегнали са най-силните си думи на вълнение, страхопочитание и патриотична гордост.
И до ден днешен Левски служи като неувяхващ пример за доблест и нравствена чистота – той е живо доказателство за безсилието на тираните, за неразрушимото достойнство на човека. Защото какво печели тиранинът, ако една земя след 500 години на робство и унижение ражда не народ от роби, а мъже като Васил Левски, Г.С. Раковски, Л. Каравелов, Христо Ботев, П. Хитов, Ф.Тотю, Ст.Караджа, Х.Димитър, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски, Райна Попгеоргиева, Бачо Киро Петров, Тодор Каблешков, Иларион Драгостинов и всички загинали в борбата срещу поробителя.
“Отче, нищо няма що да кажа, защото никого не съм убил и никого не съм ограбил за лична полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога.”
Обесен бе, но нивга не умря!
Поклон доземи, Апостоле!
