Сутринта на 16 февруари изглеждаше, че войната в Украйна е избегната. След ученията руските войски дисциплинирано се оттеглиха към местата си на постоянно дислокиране, а многобройните преговори в Москва с участието на висшите лица на Германия и Франция създаваха впечатлението, че са постигнати някакви споразумения за Украйна.
Но в нощта на 17-ти всичко се промени. Демаркационната линия в Донбас между украински войски и сепаратистки части избухна при взаимен обстрел. А на 17 февруари сутринта над покрива на руското посолство в Киев се появи дим, което може да означава едно – те горят документи, подготвяйки се за спешна евакуация. След часове Украйна и Русия отново бяха по-близо до война.
Сега цялото внимание на света е насочено към няколко региона на Русия и Украйна, за които много жители на Париж, Берлин, Мадрид или Милано преди няколко години дори не знаеха къде се намират. Но заплахата от нов военен конфликт почти в центъра на Европа накара европейския човек на улицата тревожно да погледне географската карта и да научи трудни за произнасяне имена – Житомир, Воронеж, Чернигов, Белгород, Мариупол, Луганск.
Разбира се, ако говорят за предстоящата война под ухото ви в продължение на няколко месеца, тогава неминуемо ще започнете да обръщате внимание на това. Съединените щати плашат Европа и Украйна с факта, че Русия ще атакува Украйна много скоро, и назовават различни дати и причини. Причините са ясни – имперските нрави на президента Путин, разширяването на т. нар. „руски свят“ и възстановяването на Съветския съюз, а зад това – достъп до природните ресурси на Украйна, удобен достъп до Черния Море и дори доставка на вода от Днепър до все още контролирания от Русия Крим.
От друга страна, Украйна: държава, която наистина иска да си отмъсти и да си върне незаконно завзетите територии – Крим и Донбас. В ситуация на информационна ескалация на конфликта нервите започнаха да се разпадат не само сред украинските олигарси, които започнаха да напускат Украйна с частни самолети и да извеждат семействата си. С вяра във войната дипломатическите посолства на много западни страни бяха евакуирани от Украйна.
А Русия, междувременно, продължава да демонстрира оръжия, включително близо до границите с Украйна, събира войски за учения и докарва много военни кораби в Черно море. Лугански и донецки сепаратисти наляха масло в огъня: те успяха да накарат руския парламент да апелира към техния президент за признаване на тези републики за независими държави. Путин засега прави пауза по този въпрос и се позовава на Минските споразумения. След като сви мускулите си, Русия започна да изтегля войските си от територията на граничните райони с Украйна и покри това много широко. В крайна сметка Москва не се нуждае от конфликт: Русия е твърде слаба, за да завладее такава доста голяма страна като Украйна, още повече, че Украйна има подкрепата на много западни страни.
Но Киев твърди, че войските не са били изтеглени от Москва, а държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и НАТО все още вярват, че руска атака може да се случи тази седмица. Но Украйна, очевидно, също си играе малко с войната. Докато Москва изтегля войските си от границите или реално, или само на думи и по телевизията, Украйна, напротив, дърпа военните си части към точката на съприкосновение и дори не го крие. Например полицията в тази част на Украйна е преведена на засилен режим, служителите са получили оръжие и защитни средства, а „щурмовите“ части са преместени в казарми.
На 17 февруари сблъсъците в Донбас се засилиха. Естествено, страните си противоречат кой е виновен и кой е започнал първи. Официален Донецк каза, че армията на ДНР е отвърнала на огъня, след като са били изстреляни над 150 мини и гранати по летището в Донецк и позициите на сепаратистите. Украинските военни от своя страна твърдят за 29 случая на обстрел от сепаратисти, включително с използване на тежки оръжия, забранени от Минските споразумения. Вярно е, че Киев мълчи кой пръв откри огън. Но украинската страна демонстрира някаква повредена сграда и твърди, че снарядът е ударил детската градина, където по чудо никой не е загинал! Във всеки случай нощната канонада се чуваше добре в Донецк и не оставаше никакво съмнение – линията на съприкосновение отново се превърна в фронтова.
Проблемът е, че страните абсолютно не си имат доверие. Представители на Киев и Вашингтон многократно заявяваха, че всяко видеодоказателство, предоставено от Русия и сепаратистите, ще се възприема като фалшиво. От своя страна мемът „това е различно“ е популярен в Русия, роден от отговора на американските политици да сравняват ситуацията в Донбас и Южна Осетия с военните действия на САЩ.
Населението на Русия в по-голямата си част не чете западни медии и не вярва в изявленията на западни и още повече украински политици. В крайна сметка всяка страна е сигурна, че е права. Както виждаме, информацията е много противоречива. За да разбере къде е истината, Европа трябва да проследи новините от три източника – украински, руски и Донбас и да направи свои собствени заключения. Представители на ОССЕ можеха да разкрият истината. Но мисията на ОССЕ в Донецк изтегли повечето от наблюдателите си, очевидно се страхувайки за тяхната безопасност. И сега няма кой честно да предаде независимата позиция на тази уважавана организация. И тази позиция е толкова необходима за Европейския съюз.
САЩ заявиха, че има 17 сценария за руска инвазия. Всъщност сценарият е само един. Обстрелът на Белгород, Брянск или Ростов е трудно да се оправдае. Но постепенното влошаване на ситуацията по линията на демаркация на Донбас може да се нарече война. Засилените обстрели от украинска страна ще предизвикат отговор от страна на сепаратистите, а опитите на украинската армия да прокара демаркационната линия с военни групировки ще предизвика контраатака на войските на непризнатите републики с пълната подкрепа на Москва. Това вече може да се обяви война и да се наложат санкции. Целият въпрос е доколко асиметричен ще бъде отговорът на Кремъл и къде ще спрат контраатаките? И ще спрат ли изобщо?
Украйна, разбира се, е права в желанието си да върне това, което е своето. Но за безопасността на континента и за доброто на хората, а не на политиците, е необходимо да се действа законно, според правилата, като се спазват споразуменията от Минск и има сдържаност и търпение. Но досега Киев не успя да го направи.
Автор на статията: Дарко Тодоровски
Магистър по международни отношения и военен анализатор
Снимка: Посольство России в Болгарии
Каква е вашата реакция?
