Не бъдете тъжни, когато си мислите за него, а се усмихвайте. Той ще бъде доволен – винаги е имал страхотно чувство за хумор“. С тези думи преди 10 години съпругата на емблематичния телевизионен водещ Александър Авджиев – Емилия, се обърна към десетките му приятели, колеги и роднини, които се бяха събрали, за да го изпратят в последния му земен път.
Сашо, както го наричат всички, издъхна на 14 февруари 2012 г., само месец, след като лекарите във Военномедицинска академия му съобщават, че има рак на белите дробове. Страшната диагноза е поставена, след като Авджиев се оплаквал от болки в гърба. Лекарите от Клиниката по интензивна терапия на ВМА се опитали да го стабилизират, за да го преместят на лечение в специализирана клиника в Турция, но състоянието му било много тежко. Болестта е безпощадна. Открита е в последния четвърти стадий и въпреки спешната операция и всички усилия на медиците, Александър Авджиев си отива от този свят едва на 53 години.
Александър Николов Авджиев е роден на 7 юли 1958 г. в София. Неговата журналистическа кариера тръгва от БНР, където е водещ на предаването „Хоризонт на вълните на младостта“.
През 1987 г. започва работа като репортер и водещ на информационни емисии в Българската национална телевизия (БНТ), а от 1988 до 2002 година е водещ на предаването „Добро утро“. Макар да се излъчва в събота сутрин, телевизионният блок се радва на висок рейтинг и прави Авджиев толкова популярен, че кара тогавашният първи в държавата Тодор Живков да възкликне „Ахаха, ето го водещия бе“, виждайки Александър Авджиев в коридора на телевизията.
И до днес в БНТ се спомнят смешните истории, които водещият на „Добро утро“ измислял, или номерата, които спретвал на колеги. Например пратил стажантка на Централна гара да търси жената, която спира с гласа си влаковете. След като момичето не я намерило, Сашо Авджиев я насочил към гара „Подуяне“.
Именно по идея на Бояна, семейството е направило специален канал в You Tube, посветен на Александър Авджиев.
„На този 14 февруари стават 10 години без Сашо. В днешните смутни времена неговата липса е още по-осезаема. По идея на дъщеря ми Бояна, решихме да създадем този канал в YouTube, където ще споделим една голяма част от телевизионния архив, създаден от него. За да помним, за да остане„, пише Емилия Авджиева.
