Изпълнителят Веселин Маринов възпя полицията, а песента му се превърна в химн на униформените. В нея певецът гордо заявява, че тя ни пази.
Реалността обаче е друга. Все повече хора се оплакват от неефективността на полицията и все по-често не се обръщат към нея, защото знаят, че нищо няма да произтече от тяхната намеса. Част от обществото дори смята, че униформените и крадците играят партия и първите прикриват извършителите. За това няма безспорни доказателства, но по-лошо е усещането, което всяко разследване без резултат остава у хората. Общото между всички случаи както и този, който ще ви разказа, е безсилието и това, че самите полицаи споделят, че ръцете им са вързани и нямат правомощия да действат адекватно в ситуация.
Случаят е от 30-ти януари, в 21 часа, на Централната жп гара, където минути по-рано получих сигнал от жена, която твърди, че там е пълно с бездомни хора, които са обърнали чакалнята на спално помещение. Посъветвах я да се свърже с телефон 112, но каква беше изненадата ми, когато тя каза, че го е направила – дошъл е екип, който ѝ казал, че нищо не може да направи. Тази безпомощност ме взриви като гражданин и журналист и лично отидох на място. Думите на жената, която ме сигнализира, се потвърдиха – бездомни хора бяха окупирали чакалнята и изпълнили мястото със зловония.
В центъра на тази случка стояха няколко униформени, от които веднага потърсих съдействие. Вместо това те поискаха личната ми карта и да се легитимирам, че съм журналист. Попитаха от коя медия съм, а аз им отговорих, че не това е важно, а да се свърши работа. Въпреки това единият от тях настояваше да разбере за коя медия работя. Може би това е важно, за да преценят дали да действат сериозно или не… Дано не е така, защото ако това е така, то за пореден път ще налее негатив в така или иначе дискредитираната им система. Последва снемане на данни от личната ми карта. След телефонни разговори и такива по радиостанцията все едно съм най-големият престъпник ми върнаха документите. И… нищо. Това ме провокира да помоля колегата, който ме придружи, да звънне на вътрешния министър Бойко Рашков, на столичния кмет, а аз самия изпратих съобщения до НКЖИ, които стопанисват гарата и до директора на социалния отдел в Столичната община.
В рамките на един час нищо конкретно не се случи, освен че полицейското присъствие се засили и униформените се засилиха, като започнаха да правят документални проверки на съмнителни лица. Бездомните продължиха необезпокоявано да лежат по пейките в чакалнята.
В един момент един от полицаите отиде при двама от тях и им каза да излязат. Единият от тях започна да говори на висок тон – видимо недоволен, че му се нарушава спокойствието. Макар и да стана от столовете, остана в чакалнята.
След това самият униформен сподели пред мен, и това го има в живото излъчване в социалната мрежа, че нямат правомощие да ги изгонят, защото се намирали на обществено място. Помоли ме да съдействам да им дадат заповед и те с удоволствие щели да махнат бездомните от гарата. Същият разказа, че проблемът бил от години, преди ги гонели, но сега нямали право. Колегата му, който изиска личните ми документи, пък ми каза, че не можели да ги изгонят, защото щели да нарушат човешките им права. На това отвърнах, че по този начин оправдават бездействието си, защото така едни се ползват от правата си, а другите – редовните пътници, са абсолютно безправни.
Униформеният обясни, че те се намесват само, ако има агресия или посегателство, което за мен не е нормално. Смятам, че трябва да се работи върху превенцията, защото когато колата се обърне, нищо няма значение. Безсмислено е чак тогава да се търсят причините, довели до поредното нещастие или инцидент, които и сега отлично се знаят какви са.
Важното е, ако наистина ръцете на полицаите са вързани, те да бъдат отвързани и да бъдат овластени, така че да могат да служат на народа, а не просто да ги има, но нищо да не могат да направят, когато мъж пребива жена си у дома, обират хора, бездомни са превзели обществени сгради, места, подлези…
И пред самите полицаи коментирах, че ако нищо не могат да направят, то тук излиза на дневен ред въпросът – имаме ли нужда от такава полиция?
Пред тях поех ангажимент да помогна за развързването на ръцете им и за това днес изпратих писмо до МВР, в което питам дали казаното от униформените е вярно или не, а именно, че нямат правомощия и просто пазят човешките права, наблюдавайки отстрани. Ако се окаже, че чутото е факт, то ще подема и законодателна инициатива, като ще потърся съдействие от депутати. Българският народ няма нужда от имитация на дейност, а от реални действия и помощ в конкретни моменти. И това не засяга само родната полиция, която е призвана да ни пази.
Каква е вашата реакция?
