Православната църква почита днес паметта на Светия преподобен Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден.
Антоний Велики е роден около 251 година след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си. След като чул в храма думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), Антоний раздал своето имущество и започнал подвижнически живот.
Отначало Антоний се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята. Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога.
На 104 години Антоний излязъл в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги победил. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година – на 17 януари 356 година, светецът починал. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено са пренесени във Виена.
Особено ценни за вярващите са мислите и наставленията на Св. Антоний Велики. „Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“, гласи едно от наставленията на светеца. В друга мисъл на Св. Антоний Велики се казва: „Очите виждат видимото, а умът постига невидимото. Боголюбивият ум е светлината на душата. Чийто ум е боголюбив, неговото сърце е просветено и той вижда с ума си Бога“.
На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.