Вероятно, повечето го разпознавате като човекът с изкуственото сърце.
Факт е обаче, че изказаната от него истина, преминала през видяно и преживяно, я ценим отдавна. Истината е, че поставихме преди време няколко теми за размисъл относно това, как можем да подобрим битността ни, животът ни, защото знаем, че винаги има какво да се желае в повече. Споделихме за чуваемите в общността проблеми, по които самият Димитър Костов сподели мнения – кратки и ясни. С думи, породени от неговия разум, а може би преминали и през сърцето му.
Днес той озари с надежда и позитивизъм студиото на Любословие.БГ. В деня за размисъм преди вота, хубаво е да се замислим върху неговата история и силната му да вяра в доброто.
Днес е Международният ден на добротата! Поздравяваме всички добри хора и ви представяме невероятен човек!
Човекът с изкуственото сърце: Димитър Костов. Личност достойна за пример и уважение!
За съдбовността, за страха като лош съветник, за ползата от смирението и за очаквания прилив на човешка доброта през призмата на случващата се криза, споделя мислите си Димитър Костов. С усмивка.
Мъжът с изкуствено сърце: От години съм затворен вкъщи. Болестите смиряват, учиш се да живееш със страха.
Много смолянчани са съпричастни със съдбата на Димитър Костов. Първият в страната с изкуствено сърце, платено от здравната каса. Много родопчани преди години се включват в благотворителната кампания за закупуване на апаратура, която да улесни живота на младия мъж.
На въпрос какво мисли, за хората които недоволстват от двуседмичната карантина, Митко отговори с историята за брат си. Фатална за него била пневмонията. Лекували го в София и внезапно починал, без да могат да се сбогуват с него.
”Тези хора, които не вярват или търсят конспирации в ситуацията с вируса или мрънкат, че са затворени, нека да си представят как някой близък за тях човек е болен …как не могат да му стиснат ръката или да се сбогуват с него. Трябва да се научим на търпение“, казва Митко.
„За хора като мен един такъв вирус означава смъртна присъда. Знам, че ако го хвана съм пътник. Но, не се страхувам. Когато толкова години смъртта ти чука на вратата свикваш със страха и приемаш нещата по-спокойно. Страхът е лош съветник. Но, болестта ме научи на смирение. Преди нея бях много арогантен и груб. Сега съм станал търпелив и приемам чуждото мнение. Така, че се надявам в тази ситуация, това стоене вкъщи да накара хората да преосмислят приоритетите си в живота, да станем малко по-добри. В социалните мрежи виждам, че доста хора сочат с пръст заразените с коронавирус.
Хората като мен са минали и през това. В магазини не са ги пускали, питат каква е тази чантичка, искат да я махнат, но те без нея не могат да живеят. Истината е, че всъщност хората се страхуват от неизвестното, винаги е било така.“
По природа обаче смолянчани са добри и състрадателни хора, аз съм го изпитал на гърба си. Когато имах нужда, доста хора ми помогнаха. Вярвам, че ще излезем от карантината по-смирени и по-добри.“, допълва с усмивка Димитър.
Каква е вашата реакция?
