Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Какъв е смисълът от предизборните телевизионни презентации, окачествявани помпозно като дебат, ако няма кой да открои значимостта на чутото и видяното. Това се отнася и до снощната “Панорама” по БНТ. Някой може ли да каже каква новина произведоха участниците?
Агресивното поведение на Йордан Цонев от Движението за правото на свободия в интерпретацията на собствената му значимост? Ледената демонстрация на надменност от страна на Деница Сачева, горда да представя изхвърлените от властта, но пък многобройни гербаджии? Или повърхностното говорене по адрес на съседната страна, която само Христо Иванов нарече с правилното й международно признато название Северна Македония? Повтореното от Георги Свиленски от столетницата за стотен път, че без БСП няма да има правителство?
Не това са новините от телевизионното агитационно табло с марката “Панорама”, предпочитана изповедалня за политиците в държавата, класирана на 112 място в света по свобода на словото.
Наемам се доброволно със задачата да посоча “зрънцето” сред снощната плява. На фона на всеобщото повторение на известните партийни позиции прозвуча едно изключение по най-болезнената ( в буквалния смисъл) в момента тема от общонационално значение, свързана с пандемията. Ваксинирането.
Един през друг коментатори и анализатори отбелязват заклеймяващо от много време насам, че нито една партия не смее да призове към ваксиниране заради факта, че преобладаващите настроения в България са на страната на глухата или шумната съпротива срещу тази превантивна мярка. Нито една!
Трудно ми е да се подпиша автоматично под това твърдение без да съм следил специално как нито една партия не е призовала към ваксиниране. За сравнение – проследявам внимателно темата за отношението към несъстоялата се десъветизация у нас и мога да кажа със сигурност, че единствен от кандидатите за президент Горан Благоев – независимо дали някои читатели тук го харесват или не- поддържа “стрелбата” срещу МОЧА и подобията му. Т.е. страхът от настъпването на съветската мотика е масов и голям сред нашите политици. Единственото изключение потвърждава тъжното в случая правило.
Но приемам за вярно, че нито една партия не се е престрашила да призове открито българите да се ваксинират. До снощи. Защото съпредседателят на “Демократична България” направи тъкмо това в “Панорама”. Заслужаваше си да се открои като новина.
Т.н. антиваксърство е прероденият като печеливша популистка тактика казус – такъв, какъвто на изборите за 44-тото Народно събрание беше грозната спекулация с уж неизбежната огромна имигрантска вълна. Онези, които крещяха най-силно срещу тази измислица, спечелиха тогава най-много гласове. Отличиха се от ГЕРБ, чийто вожд вдъхновено плашеше хората с 10 милиона ( ! ) бежанци, готови всеки момент да ни прегазят, в тандем с патриотарите, които за малко да издрапат до президентския балотаж с техния Каракачанов, но пък се намърдаха във властта като “незаобиколим” партньор на популисткото гербаджийско управление.
Тъй като патриотарите определено са наказани от избиратели да подсмърчат в електоралния ъгъл на два последователни парламента е интересно да се анализира защо същото не се случи по подобен начин и на ГЕРБ, наказана “само” с изолация и прогонване от властта, но все така печеливша в борбата за най-много получени гласове. Един от възможните отговори се крие в дълбокото проникване на гербаджийските кадри на всякакви нива в държавната, местната администрация, а вероятно и в уж деполитизираната полиция ( най-многобройната на глава от населението в ЕС) . Зад раздадените през дългото управление на партията постовете стоят гласовете на стотици хиляди благодарни за кариерата си ( или леко уплашени напоследък да не бъдат “изчегъртани”) избиратели.
Но има и друго. ГЕРБ, с любезното съучастие на доста медии, успя да заблуди страшно много българи, че носи на плещите си европейското развитие на България, докато патриотарите попаднаха в редиците на рушителите на този проект и загубиха от това в държавата, в която поне по показателя “за” европейското единство сме на едно от челните места в ЕС. Рядък случай да сме начело в положителна европейска класация.
Прави чест на “Демократична България” че намериха сили да застанат на страната на истината, макар и тя да не им носи ( краткосрочни) ползи сред все така скептичното по въпроса за ваксинирането население. Да се надяваме, че в перспектива хората ще “прогледат” и по този въпрос, както установиха що за измама беше лъжата за надвиснала огромна мигрантска вълна над България.
https://go.squidapp.co/n/B2oMZez
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание