Какво е да си роден през 1926 година? Втората световна война започва когато си на 13, комунистите избиват интелектуалния елит на страната ти, когато си на 18, режимът приключва на 63-тия ти рожден ден. Свидетел си на ужасни неща, бомбандировки, преврати, предателства и убииства. И въпреки това запазваш доброто в себе си, оптимизма и ведрината, до последния си дъх.
Това е Николайчо Георгиев. Един повече от достоен непознат, не само защото е живял дълго и е бил свидетел на много от скорошната ни история. Ако Николайчо беше роден в Съединените Щати, щеше да бъде, ако не милионер, то поне, неприлично богат, известен и влиятелен. Във време в което е нямало интернет и развита комуникация, той е бил познат на почти цяла софииска община, като „Майстора“. Автомобили, селскостопански машини, тежка техника, това е бил гръбнакът на тогавашната България, а той е бил човекът поддържащ този гръбнак.
За съжаление не можем да кажем много повече за него, скромен и ведър, но пазещ миналото си в тайна. На около тридесет годишна възраст се разболява от жълтеница и медицината тогава, не успява да го излекува без последствия. Хрущялът, изграждащ носа му е бил премахнат. Заради това той никога не се жени и не създава свои деца, избягва появата на публични места и снимките. Може би мислите, че това променя благия му характер, но грешите, остава си вечен оптимист, забавен и засмян. Остава да живее във фамилната къща с брат си и заедно с него и жена му, отглежда деца и внуци като свои. Твори и майстори най-различни приспособления до дълбока старост, последното такова, завършва когато е на 92. Уред за подаване на искра на газов котлон. За да не търси запалки, всеки път когато приготвя храна за котките или кучето, приспособява стара бормашина и делко от камион, завърташ ръчката и огънят пламва. Той е от време когато, ако искаш да имаш нещо е най-добре да си го направиш сам, за това и много рядко е купувал нови уреди, просто е поправял старите.
Въпреки, че времената в държавата ни, не са му позволили да забогатее, никога не му е липсвало нищо, никога не е бил и беден. Умира на 95 години обгрижван и обграден от хората които обича, богатство, което много милиардери и милионери нямат. Снимката на статията е една от много малкото му такива, направена случайно, без да знае (защото би отказал и нея), в непринуден разговор с човека който, с гордост се нарича негов внук.
Отива си едно поколение от желязо, за да дойде поколение от стъкло!
Каква е вашата реакция?
