Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В материал, публикуван в „Любословие” (25.6.2021), във връзка с формулата на Запада към Русия, определена като „разговори+сдържане+военен отговор” си позволих да отбележа две важни, според мен, неща. Първото, че подобна формула е голямо геостратегическо нищо и второто, че Русия придобива „стратегическа дълбочина”.
В сегашният материал бих предложил моите аргументи относно следното: един от основните фактори, спомагащ за дълбинното развитие на идеята за „стратегическата дълбочина” на Русия е Германия.
За мен това е фундаментален геополитически и геостратегически въпрос, както и факт, характеризираш времето, в което живеем.
Основа на настоящите разглеждания е картата на Фигура 1, в горната част на която е поместен ходът на Север поток (СП) и СП-2, а в долната – полигоните, на които се провежда военното учение „Запад-2021”.
Фигура 1. Ход на газопреносната мрежа на Северен поток (СП) и СП-2 (горе) и военни полигони, участващи в учението „Запад-2021” в Русия и Белорусия (долу).
Основният извод, който правя от Фигура 1, мога да обобщя по следния начин: „стратегическата дълбочина”, която реализира Русия в Европа е свързана основно с Германия, с последващо развитие към Франция, тоест Русия се разгръща постъпателно и неотклонно към центъра на Европа.
Защо смятам така?
I. Защото, както може да се види от Фигура 1, краят на СП-2 е в провинция Мекленбург-Предна Померания, град Грайфсвалд (Германия), което означава:
Първо: че Германия се превръща в основен газово-енергиен разпределител в центъра на Европа, от което съвсем очевидно следва, че тя ще „подава” природен газ и на други европейски потребители. Много ясно, че това автоматично я превръща:
- в основен геополитически играч;
- в страна, която неимоверно увеличава своето икономическо, и от там – политическо, влияние, независимо от вътрешно-политическата национална конюнктура;
- в страна, която може да задълбочи отношенията си с Франция и с това да й помогне в нейното по-нататъшно утвърждаване като състоятелен европейски играч, т. е. да реанимира френското величие, но под съвършено друга форма;
- в страна, която може „подходящо” да въздейства и върху другите европейски страни в съзвучие със своята политическа стратегия и най-важното – в нейна услуга.
Второ: че тя ще има възможност, заедно с Русия, да диктува европейския дневен ред в един доста широк диапазон. Това е извън всякакво съмнение.
Трето: че ако Европа продължава да не си „опича акъла” и да не витае в облаците по повод на добросъседските и изгодни икономически отношенията си с Русия, то не я чака нищо добро.
Ето два примера, във връзка с цените на природния газ:
- Константин Симонов (генерален директор на фонда за национална енергийна безопасност на Русия) в интервю за националната руска телевизия (15.9.2021), обобщава, че а/ дългосрочните договори с Газпром (курсивът мой-Л. Р.), на чиято основа са поставени отношенията му с Европа, по решение на Европейската комисия (ЕК), не са нужни повече. (курсивът мой-Л. Р.) Нужна е единствено пазарна търговия и краткосрочни отношения; б/ моделът, предложен от ЕК, не гарантира доставките на необходимите количества природен газ за Европа; в/ ЕК задължава Газпром да пренапише (курсивът мой-Л. Р.) всички договори за доставка и да понижи (курсивът мой-Л. Р.) обема на доставките, които Газпром се ангажира на направи; г/ „Европа се е изхитрила, но подобна хитрост ще я удари по главата”, завършва Симонов.
И така: една българска поговорка казва: „Да си прост е за дълго”.
- Владимир Путин, на съвместната пресконференция с Александър Лукашенко, по повод на цените на природния газ в Европа, казва следното: „Цената на газа започна да надминава цената на нефта и нефтопродуктите – виждате ли как скочи! А по дългосрочните договори, и по нашите принципи на ценообразуване, Газпром не продава по такива цени и тези, които са се съгласили да договарят с нас дългосрочни говори, могат да протрият ръце. В Германия, Газпром продава на цена от 210 долара и това е изгодно за всички. Но ЕК въобще не е помислила и сега – моля бръснете се!”.
И така: една кюрдска поговорка казва: ” Малък ум, голямо бреме.”
От тук е ясен и изводът, който направих за Германия.
II. Защото ученията, провеждани съвместно с Белорусия „Запад-2021” могат в близко бъдеще да се окажат нов шанс за издигане на военната роля на Германия в Европа.
Защо?
Както показва картата на Фигура 1 (долу), ученията се провеждат на 15 руски и 5 белоруски полигона, с участието на 200 000 военнослужещи и впечатляващо количество бойна техника, в т. ч. и съвсем ново военно оборудване.
Разбира се САЩ, Украйна, Полша и Прибалтика вдигнаха вой и крясък до Небесата с най-различни – кой от кой по-несъстоятелни – варианти за руско нахлуване в Европа.
Украйна е пред национален разпад, с почти нулево икономическо развитие и с вечно просеща и оплакваща се политическа прослойка, която смята, че страната ще бъде нападната от три страни, показани със стрелки на Фигура 1, а именно от Белорусия, Русия и Крим. Но, не само това. В отговор на подобно нахлуване Украйна съобщава, че армията й била непобедима, което буди само искрен смях и дълбоко съжаление.
Прибалтийските държави – Латвия, Литва и Естония, – няма начин да не подкрепят стоновете на Украйна, защото те също очакват атака от Белорусия и Русия. На всичко това отгоре, започналото учение с участието на Латвия, Литва, Естония, Нидерландия и Полша, се пренася и в центъра на столицата Рига. Причина за това е, че в града се е появил облечен в черно, въоръжен мъж, а целта на учението, в градски условия, е да го залови и обезвреди.
В Интернет могат да се видят невероятни заснемания на уплашени майки, тръгнали на разходка с детски колички, и пищящи от уплаха деца, заедно със стрелящи във въздуха командоси. И цялото това, защото властите не са се постарали за предупредят жителите на Рига за поредното си безумие.
Като гледа човек, му иде на ума сентенцията на Айнщайн, че Вселената има граници, а човешката глупост – не. За жалост, геният е прав.
Целият този вой и лошо режисиран спектакъл е ясен, но, както се вижда от Фигура 1, тези държави трябва наистина да си помислят, дали няма да се окажат буфер при други обстоятелства. Например, при разпадащ се ЕС, да бъдат буфер между Германия и Русия.
От друга страна, единното държавно образувание между Белорусия и Русия е брилянтен стратегически ход, който е наред да завърши блестящо. Би могло да се очаква, че подобна стратегия може да бъде приложена и към държавите от Централна Азия, както отбелязва Александър Лукашенко на съвместната пресконференция с Владимир Путин. Според мен обаче, подобно развитие надали може да се очаква в близко бъдеще, поради простата причина, че Русия се грижи за безопасността им, което напълно я устройва от гледна точка на безопасността на собствените й граници. В тази връзка, друго е по-важното: Русия стратегически да укрепи връзките си с Пакистан, Иран, Индия и Афганистан, за да предотврати в дълбочина конфликти по римланда си. И още – тя се нуждае от стратегическо присъствие в държавите от Южна Азия (в дълбочина) и от Бенгалския залив (в частност) – по разбираеми причини.
Мисля, че това е изпълнима, и съобразена с реалностите, стратегия, която съвсем не пречи на приятелските отношения с Китай, напротив. Подобна стратегия пази и него. Пекин е наясно с това. И то ще се случи. Това означава, че Китай и Русия нямат нужда от единна армия, а от доверие и взаимна помощ, още повече че неприятностите около Тайван едва сега започват. За Китай, Тайван е shtatterbelt, ако използвам понятието на проф. Саул Коен, САЩ.
Доколкото се отнася до Германия, нейната бъдеща задача е да повиши нивото на отбранителната си способност, а защо не и с руска помощ; да набележи съвместни военни инициативи с Франция; да обвърже (доколкото е възможно) хитрата Англия с тях, така че да развие възможността за ограничаване на американското влияние върху държавите в Европа и те да престанат да бъдат некадърен и безгръбначен американски протекторат. Колкото и да припяват в хора „Слава на НАТО и Америка”, водещите английски, немски и френски политици си дават ясна сметка за действията на САЩ в Афганистан, както и в света въобще в последните най-малко 50 години.
При това: могат ли да бъдат сигурни, че и тях няма да ги сполети същата участ? Както стана ясно за пореден път – САЩ захвърлят всекиго по всяко време, стига това да устройва самите тях.
И така, основният извод е: Руската стратегическа концепция, по повод на Европа, се движи към повишаване на статута на Германия, а от там и на Франция в нея, която да се развива паралелно с процесите на собственото вътрешно-европейско сриване и завръщане на сцената на националната държава с произтичащите от това задачи, проблеми и предстоящи възможности.
София, 15. 9. 2021
ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ
Анализатор и автор на рубрика. Той е роден на 1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание “Кой, кой е в света” за 2011 г.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание