Борислав Цеков, доктор по конституционно право, директор на Център за Нова Европа, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: От седмици насам броди призракът на изборните дати: кое е за предпочитане – избори 2 в 1, президентските преди парламентарните, парламентарните след президентските или парламентарните в деня на втория тур на президентските? И понеже парламентът определи 14 ноември за дата на първия тур на президентските избори, вариантите предизвикват коментари, най-вече заради факта, че президентът не определя дата за парламентарните. Нарушава ли президентът Конституцията, като обвързва актуализацията на бюджета например с разпускането на парламента? Поканих за анализ доктора по конституционно право и директор на Център за Нова Европа Борислав Цеков. Г-н Цеков, президентът обвърза датата за предсрочни избори със задачите на парламента. Освен актуализацията на републиканския бюджет, за второ окончателно гласуване в пленарна зала чакат законопроекти по още две теми – закриване на специализираните съдилища и прокуратура и връщането на Бюрото за защита на свидетели от главния прокурор към Министерството на правосъдието. Има ли право президентът да налага темпове на работата на парламента?
Борислав Цеков: Конституцията е пределно ясна от гледище на хипотезата, в която се намираме, а тя е: изчерпани са и трите възможности за създаване на правителство, съгласно Член 99 от Конституцията. И тогава конституционната уредба е безспорна: че президентът е длъжен незабавно, което в конституционното право означава в разумен срок, да разпусне Народното събрание и да насрочи нови избори до два месеца, за да се преодолее вече съществуващата политическа криза. Тя може да бъде преодоляна само по два пътя по принцип. Единият е съставяне на правителство по парламентарен път, а когато това е невъзможно – по пътя на демократичните избори. И в тази хипотеза, понеже чувам включително и за съжаление от хора с юридически дипломи да говорят – ама то не е разписан срок. Мисля, че всеки компетентен юрист знае, че когато в правото не е записан изричен срок и когато текстът на правната норма е императивен, а в случая е такъв, то това, което се дължи без срок, се дължи веднага. В публичното право, каквото е конституционното, се прибавя и тази уговорка, че „незабавно“ означава в разумен срок.
Водещ: Какво значи разумен срок?
Борислав Цеков: Разумният срок е онова време от няколко дни – не повече, три-четири, в което едно Народно събрание може да свърши работа, която е от обществен интерес и по която – забележете – има широко парламентарно съгласие, с което президентът се съобразява. Нищо повече от това. Аз приемам, че актуализацията на бюджета би могла да се третира като такава легитимна цел, но това не означава, че държавният глава, който и да е той, има право да протака разпускането на парламента в случай, че Народното събрание протака седмици и седмици наред актуализацията на бюджета. Това вече излиза извън територията на Конституцията и аз вярвам, че президентът Радев, както винаги досега, ще се съобразява и ще спази Конституцията. Казвам го не за друго, а защото чувам какви ли не партийни, медийни, обществени интерпретации, че можело да се задържа, за да се дочакало някаква дата и т.н. Всичко това разбира се, че абстрактно може, но има неща, които създават опасни прецеденти, които са извън територията на Конституцията и които не трябва да се допускат. И това е един вакуум, в който работят институции, които не са базирани, както е този парламент, вече на едно обществено доверие. Никой в парламента няма обществено доверие, за да приема каквито и да било закони оттук насетне.
Водещ: Добре, но защо президентът бави разпускането на парламента? Има подозрение, че е заради едни 1,3 милиарда лева за непредвидени разходи, влязли в актуализацията на бюджета, които директно, според тези, които споделят такива подозрения, щели да се влеят в неговата кампания и в предстоящия за създаване нов политически проект. Други подозрения пък твърдят, че изборите за парламента могат да бъдат на 21 ноември, т.е. на втория тур на президентските, тъй като това е по-изгодно за г-н Радев. И вече въпросът е: не подхранва ли видимото безсмислено бавене слухове и догадки, от които всички най-малко имаме нужда в такъв момент?
Борислав Цеков: Който и да е от тези разнопосочни слухове и интерпретации има политически и партиен характер. Това са политически калкулации – на кого ще е изгодно, на кого няма да е изгодно. Но всички те биха били легитимни в конституционния смисъл на думата, ако се вместват в тази конституционна рамка, която очертах. И понеже се поставя въпроса дали да бъдат избори 2 в 1 с първия тур, или във втория тур, моето категорично становище като конституционалист е, че изборите трябва да са 2 в 1 на 14 ноември, т.е. парламентарни плюс президентски първи тур. Защо? Защото духът на Конституцията повелява, че пряко избраните органи, а такива в случая са Народното събрание и президентът, трябва да се опират на широк, възможно по-широк обществен фундамент, т.е. да имат широка демократична легитимност. А тя от своя страна произтича от избирателната активност – колкото по-висока е тя, толкова по-широка е демократичната легитимност на институциите, и колкото по-малка е тази избирателна активност, толкова по-опасно за стабилността в една държава е да се получи такава ситуация. И когато говорим за първия тур на президентските избори и парламентарните, тогава може да се очаква по-висока избирателна активност, дори и при тази ситуация със задължителното машинно гласуване в секциите с над 300 души, което видяхме вече, че отблъсква една част от избирателите. Но тогава може, на 14 ноември може да се очаква една относително добра избирателна активност – съчетанието на острата партийна конкуренция за парламентарния вот и залогът на първия тур на президентските избори. При втори тур практиката досега показва, с едно изключение, че винаги имаме по-ниска избирателна активност, но в случая имаме и конкретна ситуация – четвърти поред ще бъдат тези избори в рамките на шест месеца. Т.е. най-вероятно и за парламентарни, и при втори тур, ако са заедно, ще отидат по-малко избиратели до урните. В този смисъл това, поне от моя гледна точка, не съответства на духа на Конституцията, ако стремежът е да имаме демократични, легитимни институции, опрени на широк обществен фундамент. Всичко останало са партийни, лични политически калкулации, които според мен трябва да бъдат оставяни на заден план.
Водещ: Имаме още един проблем, който сякаш не е уреден в Конституцията, защото може би законотворците не са имали чак такава фантазия. Двама служебни министри, дори трима, се канят да правят политически проект и да бъдат негови лица. Това в рамките на конституционните разбирания допустимо ли е?
Борислав Цеков: Всичко това, колкото и при един обикновен прочит на Конституцията да изглежда, че не е уредено като хипотеза, всъщност е уредено, защото Конституцията, за разлика от останалото законодателство, е най-абстрактният закон и зад всяка нейна запетайка стоят по няколко вагона научни книги, които дават вече основата да се тълкува и да се изграждат принципи, хипотези и т.н. В случая разбира се, че това е уредено. Няма пречка който и да е български гражданин, в това число и чиновник, т.е. служебен министър, назначен, недемократично избран, да участва в създаването на политическа партия. От друга страна, разбира се – и мисля, че това засяга въпроса ви – доколко статусът на държавния глава позволява подобно ангажиране. Тук отговорът е пределно ясен: директно, пряко включване на един президент в една партия, особено с неговото ръководство и т.н., с бабуването, както публицистично биха се изразили някои, до голяма степен би излязло извън статуса на държавния глава, извън неговия надпартиен характер и т.н. Друг е въпросът вече, когато става дума повече за слухове и интерпретации, както ми се струва, че е в настоящата ситуация, а не за конкретни фактически действия. Към момента фактически действия не сме видели от никого. Чуваме само слухове и един-двама анализатори, единият от тях си го спомням, че преди няколко месеца говореше, че ще има вълна за „Има такъв народ“, после забрави за това, сега говори, че ще идва друга вълна. Така че слухове, интерпретации и различни политически интереси се сблъскват, но нямаме факти, за да можем да коментираме конкретно.
Водещ: И още един конституционен проблем, който някак не се е решил окончателно, а именно канадското гражданство на служебния министър Кирил Петков, който е и един от сочените за новия политически проект, замислен под егидата на държавния глава, според градската мълва.
Борислав Цеков: Има конституционно дело образувано вече, допуснато вчера за разглеждане, така че този казус ще се реши. Тук всъщност от правно, от конституционно гледище няма кой знае каква сложност и казус. Става дума за установяване на фактите. Защото Конституцията е ясна и безспорна: не може да бъде народен представител, министър, президент или вицепрезидент лице, което има друго гражданство. Оттук нататък Конституционният съд ще установи на базата и на практиката си. Има такава трайна практика: на времето, вие помните, и по отношение на касирането на избора на Жорж Ганчев 1995 г., по други казуси също. Въпросите с гражданството са изяснени като основание за несъвместимост. Та Конституционният съд сега трябва просто да установи фактите, а те са два факта: първо – има ли акт на компетентен държавен орган на канадската държава, с който се прекратява гражданството на г-н Кирил Петков. Защото – тук отварям скоба – приказките, които чувам, за съжаление пак от хора с юридически дипломи, че било достатъчно личното заявление – са дълбоко правно невежество. Нищо в публичното право – и това се учи още във втори курс по административно право – нищо в публичното право, каквото е конституционното и какъвто е институтът на гражданството, не се случва по едностранно волеизявление на едно лице. Винаги е нужен акт на компетентен държавен орган. И навсякъде по света, включително и в Канада, без нито едно изключение, в целия свят категорично, гражданство се прекратява единствено и само с акт на съответните власти. Така че Конституционният съд, както е попитан вече, ще трябва да установи, има ли такъв акт. И вторият въпрос, вторият факт, който трябва да установи – ако има такъв акт, от коя дата е и дали тази дата предхожда датата, на която г-н Кирил Петков е назначен с указ на президента за министър. Това са двата факта. Иначе правото е абсолютно безспорно в случая – никой с друго гражданство няма право да бъде министър, депутат, президент или вицепрезидент.
Водещ: Ако се окаже, че г-н Кирил Петков все още не притежава такъв акт или в най-добрия случай той му е издаден доста след като вече е назначен за служебен министър с указ на държавния глава, какво ще произлезе от това?
Борислав Цеков: Тогава, ако се реализира такава хипотеза, т.е. фактите не са в полза на тезата, която в момента се защитава от г-н Петков, то тогава Конституционният съд ще обяви за частично противоконституционен указа на президента от 14 май за назначаване на служебно правителство и тогава, ако г-н Петков е още министър и е с този статус, на двойно гражданство, ще трябва да бъде незабавно освободен. Ако не, то тогава освен морално-политическите последствия и полемиката, която би се породила и за него, и акта на назначаването му, възниква от правно гледище другият въпрос – за всички актове и действия, които са предприети в служебно качество. Тогава, въпреки че те, съгласно практиката на Конституционния съд, тези актове запазват стабилността си, т.е. те не се отменят автоматично в такава хипотеза, но всички засегнати лица, граждани, фирми и т.н., които преценят, биха могли да оспорват тези актове по административен ред, пред съдебната власт, пред Върховния административен съд. И вече там за конкретния случай Върховният административен съд ще се произнася, дали и доколко този акт е бил недействителен или следва да бъде потвърден.
Водещ: Т.е. издадените от министър Петков актове не се анулират – така ли?
Борислав Цеков: Автоматично не се анулират, разбира се. Това е в интерес на правната стабилност. Ако такава хипотеза възникне, с двойно гражданство и т.н., актовете се запазват. Но отново подчертавам – всеки засегнат има право да ги атакува по административен и съдебен ред, позовавайки се на отпадналото основание, с което е назначен служебният министър.
Водещ: Министър Петков е подписал декларация преди да бъде назначен, че няма такова гражданство. Какво ще се случи, ако се окаже, че е подписал документ с невярно съдържание?
Борислав Цеков: Аз не съм запознат с фактологията и с документите. Напълно е възможно да има такава декларация. Не съм чул изявления. Допускам, че е възможно да има такава декларация. Тогава вече си има ясен правен ред – има Наказателен кодекс и би могло да се потърси наказателна отговорност за декларация с невярно съдържание пред надлежен орган. Но дали този случай ще бъде счетен за маловажен и от тази гледна точка да не се тръгне към такава съдебна процедура, или не – не се наемам да гадая. Това е въпрос на специалистите по наказателно право. Ефектът, който безспорно ще има, ще е морално-политически.
Водещ: На финала – дали ще позволите няколко въпроса, които са от политически характер, г-н Цеков?
Борислав Цеков: Стига да не са партийни.
Водещ: Няма да са партийни. По-скоро бих искала да ви попитам, как случващото се в два поредни, абсолютно безплодни парламента ще повлияе върху парламентарните и президентски избори?
Борислав Цеков: Аз мисля, че има едно широко омерзение вече у една немалка част от обществеността, включително у част от гражданите, които са подкрепили някоя от новите партии, или пък са били разочаровани от т.нар. системни партии. Аз в предния парламент, кратко просъществувал, го нарекох при завършването му в един свой анализ „срамният парламент“. Този бих го нарекъл „позорният парламент“. Виждаме изключително долнопробно ниво и на некомпетентност, но за съжаление вече дори липса на елементарно възпитание в парламентарната зала, в дискусиите. Абсолютно безплодно, нищо не са направили за гражданите за това кратко време, което имат. Вие виждате, че всяка партия си гони своите цели, но смятаме ли, че най-ключовият въпрос на държавата е кого ще охранява НСО и че това беше върховният приоритет на тези разпарчетосани партии и партийки в този парламент, а не например мигрантската криза, Ковид кризата, всички социални проблеми на гражданите и т.н.? Т.е. виждаме една нискокачествена политическа партизанщина, безполезност и байганьовщина. Така че ще има разочарование и аз мисля, че в политически план това разочарование ще се изрази в две посоки. От една страна системните партии леко ще възстановят ерозираното доверие в тях, от друга страна ще има спад – и тук е големият въпрос, колко ще бъде осезаем този спад – в доверието на партии, като „Има такъв народ“, като групата на Мая Манолова и Таня Дончева. „Демократична България“ като че ли успява да се съхрани към този момент. Напълно е възможно дори да повиши част от доверието си, тъй като те заеха една по-неутрална позиция, но и те са в крайна сметка в кюпа на неуспелите, на тези, които два мандата не успяха, макар и кратки мандати, да покажат способност за коалиции, коалиционна култура, политически диалог. Всички в този парламент показаха ампутирано умение за политически диалог.
Водещ: Вие можахте ли да се ориентирате в скандала с 500К, 500 кила, 500 000 – цената на един депутат?
Борислав Цеков: Даже не искам да го коментирам, защото самото коментиране на такива долнопробни замеряния, взаимни, с какво ли не е омерзително. Уважавам всички, които са намесени в този скандал индивидуално, но това, което правят на политически терен, е толкова долнопробно, че мисля, че един ден и самите те ще се срамуват от себе си.
Водещ: Има ли някакъв вакуум, било то в държавния закон, в Конституцията, било то в други закони, има ли вакуум, който допуска влизането в парламента на групи с подобно поведение? Който допуска такова поведение в Народното събрание?
Борислав Цеков: За съжаление, подобно качество на депутатите не може да бъде селектирано по процедурен път. То е резултат от състоянието на обществото, от гражданската и политическа култура. Не можем да искаме от общество като нашето, в което има толкова остър дефицит на гражданска и политическа култура, народните представители да са едни подготвени, възпитани и т.н. Те в крайна сметка са политически представители. Хората, които са гласували за тях, са гласували, защото виждат себе си, образно казано, в тези депутати. Когато имаме една огромна опростачена общественост, чалгализирана, както напоследък модно става да се казва, и когато наистина демократичната култура е под всякаква критика, как очакваме да имаме друг парламент? Вече проблемът е така да се каже философски, много по-дълбок и той не се решава с процедури. И няма кой знае каква надежда за друго представителство, просто защото, за да има друго парламентарно представителство, трябва да има друг народ.
Каква е вашата реакция?
