Лъчезар Радев
„Някои хора, като чуят вятъра да духа,
си въобразяват, че вали дъжд”.
Дън Сяопин
Ясно е, че кампанията за президент е далеч, но ясно е и друго, че дебатът трябва да започне по-рано от необходимото, въпреки парламентарните неразбории, смешки, постановки и насмешливи обществени отгласи. Тук-там могат да се прочетат анализи, заслужаващи внимание, но повечето мисловни напъни се движат в руслото на всекидневното, изпъстрени с кулоарни клюки, плитки интрижки, без дълбочина, но такива виждания са напористи, както всяко едно безсмислено дърдорене.
Идеята-майка на настоящият анализ се основа на две определения, по повод на предстоящият президентски мандат, които го дефинират изцяло. Едното – труден, другото – особен.
Труден, защото съчетава и вътрешнодържавен и външнодържавен (международен) контекст.
Вътрешнодържавен, защото политическите катаклизми у нас ще продължат с пълна сила, катализирани изцяло от нивото на политическата прослойка, което не е особено завидно. Менталният капацитет на повечето от персоните в нея е слаботоков. И всичко това, овкусено с масови протести, защото България продължава да бъде бедна и обругана, затъваща и безпомощна. С една дума, ако трябва да използвам израза на Дарендорф, ще продължим да се движим през „долината на сълзите”.
Международният контекст е не по-малко сложен и объркващ.
В глобален план, той се определя твърде точно във вчерашния брой на в. „Гардиан”, с изказването на британския министър на отбраната Бен Уолъс, както може да се види от приложената снимка на вестника.
В публикацията на в. „Гардиън” (2. 9. 2021), министърът дава своите неоспорими аргументи за това, което оповестява и заглавието на статията, а именно: „Британският министър на отбраната предполага, че САЩ вече не са суперсила”. Който има желание, би могъл да стигне до нея. Днес няма нищо по-лесно от това.
Както изтъкнах в предишна моя публикация върху проблемите в Афганистан „Московският формат и бъдещето на Афганистан” (Любословие, 22. 8. 2021): „Очевидно, Империята се сгромолясва, при това доста шумно, и безогледно. Резултатът е: в международен мащаб – отначало скрито, а след това явно, – ще започне преразглеждане на американската световна хегемония, а в контекста на това изглежда, че богопомазаността на САЩ вече е почти невалидна”.
Единадесет дни след това прочетох становището на британският министър в „Гардиан”.
Разбира се, че се радвам, но защо пиша всичко това?
Защото международните отношения в близките няколко години ще бъдат оцветени в палитрата на следните основни мегатенденции:
- Сривът на Америка и произтичащото от това състояние на хаос и тотално световно предефиниране. Изместване на геополитическото равновесие към Евразия с всички произтичащи от това проблеми и последствия.
- Формиране на многополюсен свят с нови центрове на влияние. Независимо от това, до 2050 г., Русия и Китай ще определят съществено бъдещето на света. Настъпва ерата на Африка. Ще се измени драстично и ролята на Латинска Америка. Тоест, движението към полицентричен свят е непреодолимо и непредотвратимо.
- Отстъпване на заден план на военните решения, заедно с трудното формиране на политика на диалог, но това не означава, че човечеството ще се лиши от краткотрайни, но жестоки локални конфликти (римланд конфликти).
- Липсваща реална стратегия на ЕС по повод на процесите извън него и по повод на тези вътре в него. Разногласията ще отекват още по-гръмовно. В този контекст – манифестирането на силата на националната държава ще продължи и това „ще разпори по шевовете” тази нестабилна конструкция, рано или късно. ЕС е неспособен да създаде своя собствена отбранителна система, както е и неспособен да се справи с каквито и да е кризи. Той е ръководен от плутократи и времето му изтича.
- Нарастване на ролята на мюсюлманския свят с всички произтичащи от това следствия, които няма да формират блокови, колкото цивилизационни постройки, нагласи и отгласи.
Ето тези тенденции ще направят бъдещият президентски мандат труден, защото на техния фон се проектира и България.
По-точно: какво, и как, ще направи тя във външната си политика, предвид посочените по-горе тенденции?
И още: трябва ли да промени геостратегическата си позиция?
И от това: в хода на кампанията настоящият президент трябва да даде отговори, и то не каквито и да е, а конкретни, не разтегливи и витиевати, не лишени от съдържание и смисъл. Хората вече много добре се научиха да сравняват две неща – думи и дела, така че няма измъкване. Безпътицата, беднотията и непрекъснатите неслучвания на собствения им живот – в тези 32 години, – ги научиха на това. И слава Богу.
Кое ми дава основания за подобна преценка?
Онова, което виждам и чета ме води до убеждението, че започва да се задълбочава разломът, който се образува по повод на „балансираната” политика на страната към САЩ и Русия. Преди време изказах убеждението си, че тези процеси ще се задълбочат, и то в отрицателен аспект, но като че ли това нито е чуто, нито е осмислено. Но, за съжаление, е вярно. И то се натрупва капка по капка, ред по ред, дума по дума, действие по действие, в съзнанието на хората, отначало като че ли невидимо, но по-късно осъзнато и в последствие – забележимо и като нагласа, и като отговор. В това е опасността. Хората у нас са будни и на рефлексивно, и на деятелно ниво. И още – всеки прави сравнения, и от там – съждения. Засега достатъчно.
Особеността на мандата, както се провижда и сега, идва основно от вътрешно-политическата обстановка и неразбория, тоталното недоверие и прекалено соленият бульон от думи, епитети и сравнения, който партиите си разменят всеки ден. Очевидно, това кара някои да се заемат вече и с политическо инженерство, подтикнати от лошият, миазмен спектакъл. Не ги съветвам да го правят. Всички подобни проекти досега са сринати от времето и разкапани от политически шанкър. Но, тяхна си работа. Посочената съдба неминуемо ще ги сполети. Реалната политика изхабява. При това – бързо и необратимо. А и още нещо: подобни проекти са предпоставка за пълзящо бездарие, което фактически ги съсипва.
И накрая: време е подобни въпроси да започнат да бъдат задавани. Не за нещо друго, а заради реалността и заради националната ни съдба винаги да тичаме след нея, а не да я използваме умно и стратегически полезно, при това, навреме.
- 9. 2021 г.
ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ
Анализатор и автор на рубрика. Той е родеп на 1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание “Кой, кой е в света” за 2011 г
Каква е вашата реакция?
