Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
О Т К Р И Т О П И С М О
до Тома Белев и в отговор на предложение за налагане на мораториум върху сечта на вековни гори
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЕЛЕВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Мине се не мине месец, два, и някой подхваща темата за изсичането на горите. Един за горите в планините, друг за горите в равнините, трети за горите край реките и т.н. Сега моят колега г-н Тома Белев пак подхвана темата за „старите гори“ или както той сега ги нарича – „първичните гори“.
Кой и как разбра кои гори са първични и кои не са първични. Защо всеки от т.н. „природозащитници“ смята, че когато една гора е на 100 – 120 и повече години е „първична“. Такива са част от бялборовите гори в Родопите, които са се появили преди 100 – 120 год. на местата на изсечените преди това за пасища смърчови гори. Някой от Вас чувал ли е, че по Родопите са пасли стада от милиони овце и за тях са изсичани гори за пасища. Чували сте, но сега се правите, че не сте, защото не е модерно да го казвате. Изчезват овцете, идва гората. И сега става така. На мястото на милиони декари пасища, върху които са пасли милиони овце и крави, се появяват гори. Те за сега са млади, но също са първични. Защо не ги защитавате тях от изсичане. Милиони левове се изсипват под формата на програми за почистване на мери и пасища. Само където овцете ги няма, а се описват на хартия. Не ги защитавате защото много хора имат интерес от това.
Преди десетки хиляди години цялата земя е била покрита от гори. И стари гори е имало, и млади гори е имало, но никой не е вдигал шум защото и хората са били малко и тази гора им е била достатъчна за техните нужди.
Тома, ти си горски човек. Имаш много колеги и приятели, които ти дават информация колко и какви са горите, но ти действаш някак си изборно. Говориш, както се казва според желанието на този който плаща музиката, ако мога така да се изразя. Знаеш, че горите влошават своите основни качества. Намалява тяхната производителност. Намалява техният прираст, и общ и средногодишен. Влошава се сортиментната им структура. Отново започва да се влошава разпределението им по класове на възраст. Ти знаеш за какво ти говоря и ще обясниш на тези, които манипулираш от години наред, за какво говоря и какво означават тези показатели.
Когато една гора се остави на произвола на съдбата, тя рано или късно пак си отива. Може да не е в нашия живот, но във всички случаи в живота на някой от нашите наследници. После пак ще стане гора, но по-трудно. Първо капинаци и трънаци, и след време, като гори. Така е, но със съответните загуби. Дървесината е биологично злато и не трябва да го превръщаме в биологичен пиринч. Несеченето на гората може да стане по-вредно от прекомерно силното й сечене.
Правил ли е някой сериозни проучвания какво е биоразнообразието в младите, средновъзрастните и старите гори поотделно. Правени ли са изчисления колко кислород губим от старите гори и колко печелим от по-младите. Правил ли е някой изчисления колко въглерод поглъщат младите и колко въглерод поглъщат старите гори. Или те по-скоро правят обратното, произвеждат въглеродни емисии. Кой причинява промените в климата и кой ги ограничава. Сложни теми.
Това е нещо като младите и старите хора. Да ме прощават „Подуенските баби“, но аз лично предпочитам да гледам ансамбъла по художествена гимнастика. Не само защото са олимпийски шампионки, а защото са млади, красиви, силни и умни. Защото в тях е бъдещето. Така е и при гората и животните.
Младите гори произвеждат повече кислород, повече свежест, повече и по-качествена дървесина, която няма алтернатива като възобновяем източник във всяка област от човешкия живот. Съвременният свят е свят на електрониката и модерните технологии, но правили си някой сметка къде и как ще загробим нейните отпадъци. А дървесината и хартията, когато стават отпадък не замърсяват, където и да са попаднали. Просто отиват там от където идва храната за следващите, млади гори. И така до безкрай. Без токсини, без лоши миризми и без замърсяване.
С труда на две поколения лесовъди, бавно, но уверено насочихме горите на България към една по-равномерна възрастова структура. Възстанови се делът на възрастните гори и се намали делът на най-младите. Но с политиката от последните години отново започваме да нарушаваме този баланс. Няма приток на млади гори, а тези които идват, новозалесените пустеещи земи, се почистват от знайни и незнайни „субсидиевъди“ под формата на почистване на пасища. И не само тях „почистват“. Почистват и средновъзрастните и зрелите гори, които някой срещу много пари е решил, че са царевица и слънчоглед.
Тома, аз съм изпята песен, о.з. старши лейтенант със затихващи функции. Когато се движа скърцам, хлопам, тропам, охкам и какво ли не още – човек във фаза на старост. Може да съм бил добър строевак и да познавам уставите, но командите ги раздават други хора, а ти си другаруваш с тях. Къде като съветник, къде като природозащитник, къде като нещо друго, но при всички случаи си в светлината на прожекторите. Много хора искат да са там, но само заради това. Бъди така добър, като човек под прожекторите, да застанеш веднъж зад гората, а не да помагаш на „грантоприносители“.
Имал съм честта и удоволствието да посетя всички горски и ловни стопанства в страната, включително и тези, които са закрити. Видял съм всички чудеса на българските гори. Цялата красота и величие. Трябва за всички тях да се грижим, а не само за „първичните“. Имаме достатъчно резервати, които са затворени за човешката дейност. Но какво стана с един от тях, когато го изоставихме. Стигна се до пожар и до залесяване. Залесяване с фиданки, които не са от същото място. И разбира се пак телевизия. Много герои. Няма лошо, политиката на Европейския съюз по намаляване на парниковите газове е насочена към създаване на нови гори – три милиарда дървета, но на нови площи, върху които до сега не е расла гора.
Някак си по-добре ми се струва да си възобновяваме горите навреме и със семена от същата гора, като в същото време насочим усилията си към тези гори, които „дядо боже“ е създал на места, на които хората са напуснали.
Прави това което пише в учебника по лесовъдство и лесоустройство. Работи така в горската политика, че гората да е по-устойчива, по-красива, по-здрава и да ни дава много и най-различни доходи.
Поговори с онези хора, които вземат решенията, че гората трябва да се гледа от горските, от горските стопанство а не от „големите ИЗползватели“. Трябва работещите в гората да имат сключени нормални трудови договори, да получават нормална заплата и да се правят необходимите отчисления, да са с опит в тази работа, а не случайни и за един, два дни, и от сивата икономика.
Добра държава се прави с промишленост, с работни места и с добавена стойност. Тази гора, която притежаваме всички има какво да ни даде, ако я използваме разумно и целесъобразно. Можем да я съхраним, като едновременно с това я ползваме.
Преди години имаше огромни дървопреработващи предприятия, мебелни заводи, хартиено-целулозна промишленост, заводи за автобуси и камиони, а сега – дърва за горене, дъски, някое дървено столче, маса, цех за заден ляв стоп на „Мерцедес“ и преден десен мигач за „Ситроен“ и „Рено“.
Стратегията на Европейския съюз за биологичното разнообразие до 2030 година, която изисква страните членки да опазят всички първични и стари гори и поставя обща цел за защита на най-малко 30% от територията на Европейския съюз при ефективен режим на опазване, от които 10% следва да бъдат поставени под строга защита звучи амбициозно, но за кои държави. За такива на последните места като нашата. За останалите е препоръчително.
Тази стратегия предвижда да бъде въведена забрана за изсичането на девствени гори за набавянето на дървесна биомаса за производство на енергия, но в същото време въвежда принципа на т. нар. каскадното използване на дървесината, с което се предвижда тя да се използва многократно, преди да стигне до сметищата. Първата й употреба според европейските планове е за висококачествени продукти на основата на дървесина, като строителни материали или мебели, а когато се износят, жизненият им цикъл да се удължава. Едва след като станат негодни за това, за което са направени, ще се търси смяна на предназначението им, а след това и рециклирането им. Чак след това дървесината ще може да се използва за производство на биоенергия, като ще се превръща в брикети, пелети или биогаз. Тя ще се изхвърля само ако не е подходяща за никоя от другите цели.
Тези неща не трябва да се премълчават. Трябва да се казва цялата истина, а не само половината.
Да се върна пак на старите гори, т.н. първични гори. В кампанията за отделяне на „гори във фаза на старост“, с изключително висока скорост, може би на шеста предавка, се отделиха над 100 000 хектара гори, които да бъдат „гори във фаза на старост“ и „представителни образци“, в които да се забранят всички сечи, вкл. и отгледни и санитарни.
В обсега на тези категории попаднаха изключително добри насаждения, отговарящи за изборно стопанисване. Изборната гора е на практика „вечна гора“. Най-доброто, което лесовъдството е постигнало в своята практика. И изведнъж – стоп. Защо? Кому е нужно? Там попаднаха и иглолистни горски култури, създадени покрай пътищата от републиканската пътна мрежа. Защо? Има още купища недоразумения, като издънкови тополи например. Толкова. Продължавам с изсичането.
Драги Тома, уважаеми дами и господа, горите в България не се изсичат, а се секат по писани правила. Мисля, че усещате разликата в думите. Тези, които изсичат горите, не са завършили лесовъдско образование, а се занимават с по-тъмни дейности, а покрай тях и с дървесина. Ако имате сили и възможности изгонете ги от гората и оставете горските да си вършат работата така, както са я учили и са я вършили до преди 10-15 год.
Горските, в своята преобладаваща част, са почтени хора. Ако ги оставят на спокойствие, ако не ги използват за политически, предизборни и други непочтени цели, те щи си вършат почтено работата и няма да има нужда, когато политиците видят зор да клепат първо и най-много лесничеите.
Ако случайно изпаднете в неволя далеч от пътища и населени места, тези хора, които обвинявате във всички грехове на земята, ще са първите, които ще Ви се притекат на помощ. Ще Ви отчупят от хляба си и ще Ви отрежат от сланината си, които са взели в гората, когато са излезли да си свършат работа. Ще Ви предложат и ракийка, за да се стоплите. Ще изтеглят със своите счупени руски джипове черните „Секвои“, „Мерцедеси“, „Поршета“ и други мощни автомобили, без да делят хората на врагове и приятели.
Тези от Вас, от които зависи, отделете по възможния за това начин гората от земеделието, „изгонете търговците от храма“.
Многократно писах по темата за изсичането на горите. Писах до съдии и прокурори. Писах до „загрижени за гората еколози“. Писах до министъра на земеделието, храните и горите. Писах на един професор. Мисля, че и на теб писах Тома, но пак ще напиша, защото който пази „първичните гори“, трябва да пази всички гори.
Става въпрос за т.н. „гори върху земеделски земи“. За огромно съжаление около 4 милиона дка гори, представляващи естествени иглолистни и широколистни гори, широколистни издънкови гори и гори, създадени от поколения лесовъди и граждани на страната, преди процеса на възстановяване на земеделските земи, са застрашени от т.н. от големите „разбирачи“ „поголовни сечи“. Тези сечи не се предвиждат от горскостопански планове и програми, не отговарят на лесовъдската наука, не се изповядват от лесничеите, а се раждат в главите на недобросъвестни собственици и ползватели на такива гори, кметове, политици, стратегически инвеститори и др.
За осъществяване на този пъклен план се ползва едно недоразбрано разпореждане в Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Не трябва гората да става жертва на натрупани за тридесет години купища от грешки по кадастралните карти.
Някои отговорни държавни господа, импонирайки вероятно на политически сили и „големи ИЗползватели“, решиха, че тези гори не са гори и, че не е необходимо да ги опазваме от пожари. Решиха гори, изключително чувствителни към горски пожари, в първа категория на пожарна опасност, в разцвета на своята производителност, да бъдат изключени от плановете за опазване на горите от пожари. Представяте ли си каква „прозорливост“ и „загриженост“.
При тези гори няма да се планира изграждането на пожарозащитни пояси, противопожарни просеки, минерализовани ивици и др. съоръжения за опазването им от пожари, а те преобладаващо са иглолистни култури и се намират в близост до населените места и пътната мрежа на страната. Една цигара от един небрежен човек и злото ще тръгне.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЕЛЕВ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Предложеният мораториум, който не знам по какви закони и правила ще се налага, е за част от горите, но много лесно става за всички.
Като хора, които „ковете“ законите на Република България и като хора, които сте близки с тези хора, ако Ви остане време от другите важни работи, с които сте затрупани, моля да престанете да преследвате почтените горски за т.н. „изсичане на горите“, предоставете им благоприятна работна среда и се опитайте да спрете вакханалия в т.н. „гори върху земеделски земи“, дори ако за това е необходимо да промените един, два или повече закона.
Тази моя кауза споделят стотици, хиляди почтени лесничеи в страната, които ако изразят свободно мнението си, ще последват други свои свободомислещи колеги.
Смятам, че ще се намерят почтени политици, прокурори, съдии, народни представители и други важни персони, които ще прочетат всички свързани с проблема закони и ще вземат по вътрешно убеждение своите мъдри решения, които да са полезни за всички нас, които стъпваме по тази все още красива земя, наречена БЪЛГАРИЯ.
Илия Ангелов
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание