Доктор Недялка Щонова е създател на първото здравно предаване в България и полага основите на научно базираната медицинска журналистика в България. Предаването е носител на много награди и отличия.
Тя е родена в Пловдив. Родена е на 9 юли в Пловдив. До V клас живее с родителите си в Мапуто, Мозамбик. Завършва Медицински университет – Пловдив, специалност медицина, работи в клиниката по неврология към УМБАЛ “Св. Георги“ – Пловдив.
Представяме ви нейна публикация във фейсбук относно геройството на д-р Стефан Черкезов, случило се преди 58 години:
„В това разломно и вулгарно време днес, когато живеем сред пошли хора, с прах в душите и прах по нозете, с хищния цинизъм на вечно незадоволени консуматори, искам да разкажа за един урок по човечност.
Струва ми се неприлично и смущаващо децата ни да знаят коя е Ким Кардашиян, а да не знаят кой е д-р Стефан Черкезов. Струва ми се нездравословно и тревожно, отвсякъде да ни залива опростачване, претенциозна наглост и самодоволна посредственост.
Но искам да вярвам, че нашите “бели каузи“, добродетели и човеците… са живи и днес… и може би духовността не иска да умира
Всяка година на този ден, докато съм жива, ще разказвам тази история.
Искам дъщеря ми да знае за подвига на д-р Стефан Черкезов.
Искам децата на брат ми да знаят за подвига на д-р Стефан Черкезов.
Той спасява 47 души от пламъците на горящ автобус.
На следващият ден умира от тежките изгаряния в болницата в Горна Оряховица.
15 август
Винаги на тази дата за мен Земята се отклонява от оста си и аз не успявам да се наглася заедно с нея.
Винаги, когато разказвам тази история ми се вие свят, вълнувам се и се разплаквам.
От преклонение и възхищение пред човешката самоотверженост.
Хващаме се за ръце и заедно с моя съпруг Валентин, родом от Велико Търново, водим децата там, в Търново, в многопрофилната областна болница.
Тя носи името на д-р Стефан Черкезов.
Стоим с часове пред паметника и си говорим.
За стойността на живота и саможертвата на хора, обрекли себе си в името на другите.
В тази болница татко Митко, д-р Димитър Маринов, бащата на Вальо, моят свекър, 30 години е бил ръководител на отделението по педиатрия.
Поклон!
На този свят наистина има хора с невероятна храброст и съзнание за дълг.
В късния следобед на 15 август 1963 година 26-годишният тогава д-р Стефан Черкезов се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Той е лекар в търновското село Стрелец. Започва лекарската си практика само 8 месеца по-рано – през януари 1963 г.
Д-р Черкезов се качва в автобус, пълен с хора. Командировката е окръжно съвещание. Могъл е да пътува със служебна кола, но отстъпва мястото си на една колежка. Тази колежка е д-р Лиляна Маринова, мама Лили, която е майката на Вальо, моята свекърва и бабата на дъщеря ни – Лили.
А самият д-р Черкезов се качва в автобуса.
На излизане от Горна Оряховица автобусът се блъска в камион. Избухва в пламъци.
Д-р Черкезов пътува прав на стъпалата. Изхвърлен е от взривната вълна навън, в канавката. Няма му нищо, но веднага без колебание се връща, влиза в огнения ад и започва да вади горящите хора.
Пламва косата му.
Гаси я с ръце.
И продължава да спасява хората.
Облечен е в бяла найлонова риза.
Тя се стапя по тялото му.
Причинява дълбоки обширни изгаряния.
Изважда навън десетки пътници – 30 или 40.
Пристигат линейките от Велико Търново и Горна Оряховица.
И той – най-пострадалият! – започва да пренася другите пострадали с носилки до тях. Отказва да се качи в линейката, въпреки че кожата му виси на парцали.
Остава сам.
Тръгва под жаркото слънце пеш към близкия град – Горна Оряховица.
По пътя го пресреща последната линейка и го транспортира в болницата.
Пристига в хирургичното отделение.
Отпраща обаче втурналите се към него лекари с безсмъртните по своето себеотрицание и героизъм думи:
– Колеги, оставете ме, аз и без това ще умра. Обречен съм.
Грижете се за другите пациенти!
Рано сутринта на другия ден, 16 август, издъхва в адски мъки и пълно съзнание. Край леглото ридае младата му съпруга Лидия.
Последните думи на д-р Черкезов към нея също са изумителни със своя самопожертвувателен романтизъм
– Кажи на татко, че не изхарчи напразно парите си, за да ме изучи.
И нека бъде горд с мен – държах се като истински лекар!
По време на катастрофата съпругата Лидия Черкезова е 23-годишна. Занимава се със счетоводство.
Двамата със Стефан имат момиченце на 7месеца.
След инцидента здравният министър Ангел Тодоров предлага на Лидия да следва медицина без приемен изпит. Тя приема. Завършва и става доцент по социална медицина. Дъщеричката им Антония е отгледана от баба си и дядо си.
После и тя става лекар. Има специалност „Уши, нос, гърло“.
Живее и работи в Германия.
Доц. Черкезова е споделяла, че нито един от спасените от баща й хора не ги е потърсил впоследствие.
И никой от техните наследници не почита паметта на съпруга й заедно с нея.
През 2005 г. датата 15 август, съвпадаща с големия християнски празник Успение на Пресвета Богородица, е обявена за Национален ден на спасението.
Когато си тръгвахме от болницата, Наско, на брат ми детето,
което живее в Щатите, каза:
– Ще разкажа на моите приятели в Лос Анджелис за д-р Стефан Черкезов.
Честит празник, мили хора.
Бъдете добри и окрилени от необятната любов на Вашите майки!
Нека Света Богородица ни пази и закриля.
Хора… И без да сме обречени можем да се грижим за другите.
С любов.“
Каква е вашата реакция?
