Турция на Ердоган, макар и един от стълбовете на НАТО, е може би една от най-странните сили в НАТО. Само тя има неразрешен конфликт с друга държава от Алианса – Гърция. Политиката на Турция в Сирия, Ирак, Либия и Кавказ отдавна противоречи на плановете на САЩ. В момента националните интереси и външната политика на Турция са в противоречие с интересите на САЩ и НАТО в Близкия изток и на Балканите. Междувременно, от присъединяването си към алианса през 1952 г., Турция е един от най-важните съюзници на Америка в Близкия изток: всъщност страната държи целия южен фланг на НАТО. В авиобазата Инджирлик в Турция Съединените щати разположиха своите ядрени оръжия, чрез същия този Инджирлик, Вашингтон постоянно наблюдаваше южните граници на СССР[1].
Турският лидер открито обвинява Вашингтон, че подкрепя неуспешния преврат през 2016 г. и подкрепя Гюлен (организатора на преврата) и прогнозира нов опит за свалянето му. С всичко това Анкара остава в НАТО и дори има перспективи за европейска интеграция. Турският възглед за политиката на Вашингтон и неговите европейски съюзници обаче е много особен. В скорошен документален филм, заснет от група турски политолози, очевидно не без подкрепата на администрацията на Ердоган, турският политически истеблишмънт най-накрая говори за разпадането на алианса между САЩ и Турция.
САЩ имат достатъчно слабости и неотдавнашните „мръсни“ избори окончателно компрометираха политическата система на САЩ. Въпреки това Америка, която Тръмп „направи отново велика“, сега се „връща“ под палката на Байдън. Точно това каза Байдън. На фона на изтеглянето на контингента от Афганистан и поражението в Афганистан това изглежда донякъде нелепо. Всъщност на това се фокусира Турция.
Либералните демократи, които поеха Белия дом, популяризират идеи за глобална толерантност, многообразие и универсални човешки права. Именно такава политика обаче ги поставя в изключително уязвимо положение. Турският политолог Фуад Азизи пита как най-„либералното“ американско ръководство може да поддържа политика на приятелство и сътрудничество с маргинални, диктаторски режими, страни, в които няма човешки права? По принцип е логично. САЩ от Тръмп биха могли да бъдат приятели със Саудитска Арабия, а реториката на сегашните демократи е такава, че те просто трябва да изпратят 6-и флот, за да бомбардират Рияд, докато саудитците могат да гарантират равенството между половете, правата на гейовете и демократичните избори. Това обаче не се случва и Вашингтон продължава да изпомпва оръжия в кюрдски групи, както и радикални ислямисти с оръжия и пари в Близкия изток, което силно тревожи Анкара.
Съединените щати обаче прекосиха точката на невъзвращаемост, като флиртуваха с кюрдите и на първо място с Кюрдската трудова партия, която се възприема в турския истеблишмънт като един от основните врагове на целостта на турската държава. Напоследък САЩ открито застанаха на страната на Гърция в конфронтацията й с Турция в Източното Средиземноморие. Заведението във Вашингтон обяви война на своите съюзници (Турция), която експлоатира в Близкия изток от години. Съединените щати също наложиха редица санкции срещу Турция и турския военно-промишлен комплекс и изключиха Турция от програмата F-35.
На този фон дори януарският доклад на аналитичната корпорация RAND, тясно свързан с Демократическата партия на САЩ, избледнява в детайли, където се обсъжда подробно планът за сваляне на режима на Ердоган и обединяване на турската опозиция. Политологът Догу Перинчек подчертава, че Байдън не просто знае за този доклад и че той го е подготовил. Съединените щати открито поеха към курс за сваляне на Ердоган.
Докладът на корпорацията RAND буквално казва, че те ще обединят Републиканската народна партия (CHP), Демократическата партия на народите (HDP), Партията на Felicity (Saadet), атлантистите, които са се откъснали от Партията на справедливостта и развитието (AKP) като Абдула Гюл, Давутоглу и Бабаджан, в проекта за сваляне на Ердоган. Както всички знаем, RAND Corporation е стратегическият мозъчен тръст за американската дълбока държава. Освен това Байдън беше ръководител на съвета, който написа този доклад. По това време той все още не беше избран за президент. Той обяви намерението си да свали Ердоган в изявление от януари 2020 г. пред New York Times. И отново той обясни по подобен начин, че ще направи това ръка за ръка с Републиканската народна партия (CHP), Народната демократическа партия (HDP), Партията на благосъстоянието (Saadet) и атлантистите, така наречените консерватори, които са напуснали или искат да напуснат Партията на справедливостта и развитието на Ердоган (AKP).
Всичко казано по-горе показва, че Анкара отдавна възприема Вашингтон не като съюзник, а като потенциална заплаха. В същото време всякакви сигнали за отслабването на САЩ, като поражение в Близкия изток и в Афганистан, се възприемат с голяма радост в Анкара. Освен това нека не забравяме един от основните аспекти на външната политика на Турция – борбата срещу гръцкото и арменското лоби. Турците отричат геноцида над Арменците и Гърците, обвиняват Атина за всички проблеми на Кипър и са много чувствителни към дейността на гръцката и арменската диаспора, която има голямо влияние по света. На този фон арменско-азербайджанският конфликт с активната подкрепа на Турция от Баку е шамар на Байдън, който в продължение на много години беше избран за сенатор в САЩ от Делауеър, където броят на имигрантите от Гърция и Армения е особено голем. Това обикновено се забравя в Европа, но в Турция го казват открито.
Политологът Якуп Аслан казва във филма „Да, американската империя се руши. Няма друг изход.. Трудно е да се каже кога ще рухне, но е очевидно, че губи финала на мача. Въпросът, който трябва да бъде зададен, е как точно ще се случи този неизбежен колапс. Каква ще бъде цената за човечеството в един глобализиран свят? И, разбира се, какво може да спечели Турция от това? САЩ разбират, че процесът на дезинтеграция ще се ускори още повече, ако загуби Турция. Натискът и конспирациите срещу Турция също трябва да се разглеждат от тази гледна точка.“
„Значи Байдън каза, че Америка се завръща. Но какво означава този лозунг? Само че ще имаме политически коректен десен крил, политически коректен империализъм, политически коректен расизъм и геноцид. За това американците винаги са се застъпвали – Тръмп се открояваше с това, че го мразят за истината. Той говори директно за политиките, които САЩ поддържат. Сега, когато имаме президент Байдън, нищо няма да се промени „- Ахмед Елтуни.
Турските политолози искрено вярват, че политически коректният империализъм е обречен, както настоящият американски политически модел. Анкара всъщност е готова да ръководи бунт в НАТО и последиците от нея ще променят коренно баланса на силите в Европа и Азия.
Изследването на турската външна политика на Areda Survey изяснява възгледите на турския народ относно подкрепата на САЩ за терористичните организации PKK, PYD и FETO и сътрудничеството с враговете на Турция. Според проучване през юни 2021 г. САЩ се нареждат на първо място с 54,6% от страните, които представляват заплаха за Турция. 72,2% от участниците заявиха, че Турция не трябва да си сътрудничи със САЩ в своята външна политика.
Турция е силен регионален играч, който си позволява да говори при равни условия с Русия, Китай и САЩ. Анкара активно защитава своите интереси в региона, има сателити и няма да спре, докато окончателно установи своята сфера на влияние. Въпреки това в повечето страни от ЕС, други регионални сили и самите САЩ те просто не разбират как турците разсъждават и какво искат. Американската империя умира. Американската хегемония отслабва в почти всички части на света и опитите й да се задържи стават част от реда на нещата. Всеки ден списъкът на държавите, в които американската политика се проваля и се проваля, се увеличава.
Връзка към документалния филм – https://www.youtube.com/watch?v=rtnmqoVwJ5s
[1] https://balkanist.ru/stoit-li-zhdat-turetsko-grecheskoj-vojny-v-vostochnom-sredizemnomore/
Автор: Дарко Тодоровски – Магистър по международни отношения
Каква е вашата реакция?
