Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Д-р Христиана Бацелова: Ваксините срещу COVID-19 ще спасят хиляди човешки животи и ще върнат „старото нормално“
Д-р Христиана Бацелова е асистент в катедра „Епидемиология и медицина на бедствените ситуации“ към МУ-Пловдив и лекар-епидемиолог в УМБАЛ „Св. Героги“, гр. Пловдив. Тя ръководи ваксинационната кампания в университетската болница. „Колкото повече позволяваме на коронавируса да се разпространява, толкова повече той ще се променя. Може да стане по-опасен и ваксините да не бъдат ефективни към новите варианти, а може и да се самоограничи.
Но не трябва да се оставяме на случайността, а да действаме бързо, като постигаме по-висок имунизационен обхват. Тогава ще става все по-трудно вирусът да се разпространява и да се променя“, убедена е д-р Бацелова. Тя е част от екипа, който започна да поставя ваксини срещу COVID-19 още с доставените първи количества ваксини в края на декември. Д-р Бацелова приложи ваксина и на председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров в края на декември 2020 г. За най-сериозното предизвикателство пред медицините ни в момента тя определя борбата с фалшивите новини около ваксините. „Ваксините са едни от най-строго изпитваните биопродукти в медицината“, споделя д-р Бацелова и с тъга допълва, че една от най-фрапантните конспиративни теории е, че целта на ваксините е постигане на стерилитет при хората и ограничаване по този начин на раждаемостта.
❓Много от хората, които не искат да си поставят ваксина смятат, че това е просто поредният вирус и всички ще го „изкараме“. Вярно ли е това?
➡️Разпространението в момента зависи от нашето поведение. Ако не се пазим и не се ваксинираме, ще го изкараме. Някои ще преболедуват леко, други тежко, а при трети ще настъпи и летален изход. И тук не става въпрос да плашим хората, а да им поднесем реалната информация, която да им покаже смисъла от спазването на елементарни хигиенни мерки и най-вече ваксинацията. Няма да „изкараме“ вируса, ако ваксинираме все повече и повече хора
.
❓Чуват се мнения, че ваксините за Ковид-19 са разработени твърде бързо и някои хора се
опасяват, че е направен компромис с качеството или безопасността. Какво бихте обяснили на тях?
➡️Ваксините са едни от най-строго изпитваните биопродукти в медицината. Векторно-
базираните и иРНК не са разработени „твърде бързо“. Напротив, по тях се работи от десетилетия. Информационните РНК платформи се използват през годините и при онкологични заболявания, като карат имунната система да набелязва специфични туморни клетки. Разработват се иРНК ваксини срещу зика, бяс, грип, вирусен хепатит С и дори ХИВ. Има одобрена векторна ваксина срещу ебола, която доказа многократно безопасността и ефективността си по време на епидемични взривове и епидемии в Африка.
Компромис не е правен нито с качеството, нито с безопасността. Бързо се случиха нещата, защото вече бяха разработени платформите, имаше необходимия финансов ресурс, участваха десетки хиляди доброволци.
❓Какво смятате за възникването на нови мутации и варианти на SARS-COV-2 и вероятността им да заобиколят ваксиналния имунитет? Като колко опасна оценявате индийската мутация?
➡️На този етап се проучва дали този вариант на вируса ще води до по-тежко протичане. Ваксините на Pfizer/BioNTech и Oxford University/AstraZeneca се доказаха като ефективни при поставени две дози срещу индийския вариант. Затова е важно хората да не пропускат да си поставят и втората доза.
❓Смятате ли, че обществото е получило достатъчно информация за безопасността и ефективността на ваксините? Кой и какво трябва да казва на хората, за да се почувстват убедени за имунизация срещу SARS-CoV-2?
➡️Ваксинологията се развива много бързо през годините и имунопрофилактиката е много голям клон на епидемиологията. Виждаме, че често не се разбира дори и от медицински лица и това води до подвеждащи и грешни съвети към хората. Поражда се недоверие и изоставаме във ваксинирането. Това поставя в риск нашето общество. Затова обществото има нужда от допълнителна официална информация, поднесена на разбираем език. Тя трябва да идва от Министерството на здравеопазването, общопрактикуващите лекари, педиатри, специалисти по вътрешни болести, акушер-гинеколози, епидемиолози, имунолози и други специалисти. За тази цел обучихме тези лекари относно безопасността, ефективността, показания и противопоказания, съхранението и поставянето на ваксините, както и очакваните постваксинални реакции. Такъв тип обучения се правят в електронна среда и от Световната здравна организация. А може да бъдат организирани на местно ниво сред работещите във временните ваксинационни кабинети, сред общопрактикуващите лекари и други специалисти.
❓Каква ще е тактиката към групите, които не са приоритетни за имунизиране и са скептично настроени към ваксините?
➡️В един момент всички ставаме приоритетна група, защото всички участваме в изграждането на колективния имунитет. От друга страна, когато се натрупат много ваксинирани и преболедували (преболедувалите известно време имат протекция), то SARS-CoV-2 ще започне да атакува незащитените от ваксина – деца, млади възрастни. На скептично настроените казвам, че COVID-19 е като руска рулетка и никога не знаем при кой как ще протече.
За епидемиолозите най-тежко е да виждаме тежки случаи от ваксино-предотвратимо заболяване.
❓Защо хората се поддават на конспиративни теории, че това е измислен вирус и всяваме паника без причина? Има ли смисъл да споменаваме чипирането чрез ваксинация и ролята на 5G?
➡️Много фалшива информация преобладаваше в интернет пространството още от началото на пандемията и това обърка хората. А и в България, за съжаление, има недоверие към институциите и лекарите. Затова чисто психологически е по-лесно да се вярва, че има някой, който стои зад лошите събития, отколкото да се приеме, че не винаги имаме контрол над природата. Чипирането пък ми напомня за страха на хората от 18 век, които вярвали, че ще се превърнат в крави, ако се ваксинират срещу едра шарка.
❓Какво е мнението Ви за всички тези конспиративни теории? Кои са трите най-фрапиращи за Вас конспирации около ваксините срещу коронавируса?
➡️Разпространението на фалшиви новини за медицината започва отдавна, още преди COVID-19. За коронавирусната инфекция – чипове, проследяване на хора, променяне на човешкия ген – все небивалици.
За съжаление чувам съвети за това как да не се ваксинират млади момичета, защото няма да могат да имат деца. Това говори за абсолютно неразбиране на имунопрофилактиката и ваксините.
❓Ще е необходимо ли и през какъв период реваксиниране? Това как ще се отрази на скептицизма към ваксините?
➡️На този етап се обмисля въвеждане на реваксинални дози, които да съдържат различна информация за SARS-CoV-2 от първите ваксини. Това ще зависи от степента на видоизменяне на вируса.
От друга страна ще се проследява колко дълготраен ще е имунитетът и ще се преценява дали и кога ще се налага реваксинация и дали да бъде допълнена информацията за нови варианти на вируса във ваксините.
Отдавна е известно, че грипните вируси се променят всеки сезон и се ваксинираме всяка есен. Реваксинация се налага срещу дифтерия, тетанус на възрастните. Така че реваксинация не трябва да притеснява хората. Това зависи от особеностите на патогена.
❓Трябва ли да има облекчаване на мерките за ваксинираните, както в някои други страни? Това не е ли още „вода в мелницата“ на антиваксърите?
➡️Аз съм привърженик на облекчаване на определени мерки за ваксинираните. Това не трябва да се приема като нарушаване на правата на неваксинираните, а като възможност ваксинираните да възстановят икономиката и някои сфери от обществения живот.
Например ресторанти и хотели с ваксиниран персонал да бъдат обявявани като по-безопасни обекти. Същото да важи и за детски центрове. На ваксинираните да се полагат по 2-3 дни платен болничен или отпуск след поставена ваксинална доза.
Много университети в САЩ ще връщат присъствено само ваксинираните студенти.
Може да се обмислят още много варианти за стимулиране на ваксинираните. Но трябва да се предотврати издаването на фалшиви сертификати. Защото неваксинирани, представящи се за ваксинирани, ще представляват риск за обществото.
❓Реалистична ли е перспективата за детската ваксинация срещу COVID-19 в страната, с оглед на големия брой противници на ваксините сред възрастните?
➡️Надявам се, че ще имаме възможност скоро да ваксинираме децата срещу COVID-19, когато се промени кратката характеристика на продукта на Pfizer/BioNTech, а впоследствие и на останалите ваксини. Децата могат да прекарат инфекцията безсимптомно, могат да преболедуват леко. Но все повече нарастват случаите на тежко протичане при тях. Все още не знаем какви късни последици може да има след боледуване от коронавирусната инфекция. Както е при морбили или поява на херпес зостер след варицела.
Ако оставим децата неваксинирани, ще ги направим прицелна група на вируса през следващите зимни месеци. Ваксиниране на децата ще помогне за ограничаване разпространението на вируса в организираните колективи – училища, детски градини, ясли.
❓Какво е мястото на общопрактикуващите лекари във ваксинационната кампания и в развенчаването на митовете около ваксините?
➡️Общопрактикуващите лекари са най-близо до пациентите, познават състоянието им, хроничните заболявания и тяхното място е едно от най-важните във ваксинационната кампания. На тях трябва да осигурим адекватната информация и лесен достъп до ваксини.
В малките населени места хората нямат възможност да се ваксинират във ваксинационни центрове, те разчитат изцяло на личните си лекари.
❓Какво е бъдещето на ваксините? Ще станат ли задължителни и/или сезонни?
➡️В някои държави може да станат задължителни при определени условия – работа, масови мероприятия и т.н. За България съм скептична, че ще бъдат задължителни. Дали ще са сезонни, предстои да разберем.
❓Накрая въпрос с поглед в близкото бъдеще. Приближаващата ни лятната почивка ще прилича ли на тази от 2019 г. (последната предпандемична)?
➡️Надявам се, че лятото ще ни донесе очакваното спокойствие. Но трябва да го използваме за подготовка за есента – все повече и повече ваксинирани. Както и информационна кампания, насочена и към родители за ваксиниране на децата.
Министерство на здравеопазванет
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание