Да прегърнеш идеята за неплатен отпуск, когато всички се чудят как да запазят работата си, е меко казано странно. Психиатрите биха го нарекли най-вероятно шизофренно, а нормалните – ненормално.
В разсъжденията по-долу, разбира се по понятни за средностатистическия българин причини, са изключени пориви и страсти за отсъствие заради обучения, честване на религиозни празници, творчество или работа в международни организации.
Във времена на усещане за криза в икономическата и социалната сфера, здравеопазването, образователния и културния сектор, породена от неизбежните бедствия – Ковид 19 и държавно управление, хората се страхуват дори да се отдалечат от работното си място.
Притеснението за съкращения в щатните разписания продължава да витае и до днес във въздуха на учрежденията, офисите и фабриките. Намаленият обем от работа, принудителното изнасяне на работното място, преструктурирането на административните звена, почти но не дотам доброволната промяна за по-ниско възнаграждение, и преназначаването на друга длъжност, остават да тревожат работещите.
Освобождаването от предоставяне на работна сила при неплатения отпускар, независимо от различните хипотези в трудовото законодателство, се осъществява само със съгласието на работодателя, респ. на административния орган. Съгласието е основен елемент от това правоотношение. Защото, управленски-организационно трябва да се преодолее липсата на изпълнение на трудови функции за дълъг период от време, да се запази трудовото правоотношение, да се осигури заместник с условие към него, че по всяко време титулярът има право да прекъсне неплатения отпуск и отново да заеме работното си място.
Нормите не изискват от работещият, решил да ползва неплатен отпуск, да посочва мотиви за това свое решение. Получавайки молбата, работодателят извършва необходимите анализи и преценява възможността за нейното удовлетворяване. Работна среда и климат, неизпълнени или бъдещи задачи, краткосрочни стратегии, нерешени проблеми, оборот и печалба, възнаграждения и човешки ресурс са факторите, на основание на които се дава съгласието. За да има предвидимост, да се носи отговорност, за да продължава обичайната дейност. Разбира се, съобразно икономическата и социална действителност към момента.
Неплатените отпускари днес, далеч не са от категорията на работниците и служителите от недалечното минало, които се молеха на работодателите да им разрешат да напуснат работното си място, за да не пропуснат възможността да припечелят по-добри пари в странство. Незабравени са все още спомените от 80-те години за дълго обмисленото събитие – да тръгнеш към Австрия да закупиш кола от пенсионирана учителка, за да я продадеш в България и така за кратък период да осигуриш на семейството си средства, които няма как да получиш под формата на трудово или служебно възнаграждение. Притегателната сила на ягодовите и зеленчуковите чужди градини и до днес съществува.
Неплатените отпускари днес, най-вероятно се радват на огромна любов и признателност от работодателите си, защото как иначе логично да обясниш симбиозата между трудното време, в което живеем и молбата да не работиш дълго време, украсено от разписаното с размах на горния десен ъгъл на молбата „ДА“.
Да, правото на отпуск е основно конституционно право на работниците и служителите, а заедно с правото на труд определят качеството на живот и развитие на индивида.
Но, когато потъващите кораби се напускат първо от капитаните, правото и съгласието вече са повече морална норма, отколкото правна. Трик и спасение, но и пропадане.
ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове.
От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право.
Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
Каква е вашата реакция?
