За всеки, който се интересува от тематиката, информацията, по повод на предстоящата среща на 24 и 25 май в Брюксел, е достъпна.
На страницата на Европейския Съвет е оповестена и програмата на срещата, т. 4 от която е Русия.
Дотук добре!
По-надолу, на същата страница, се вижда, че съществуват и т. нар. „Акценти от дневния ред”, с публикувани – за всяка точка от него – кратки сведения, относно фиксирания за предстоящо обсъждане проблем. Единствено по т. 4, определена като „Стратегически дебат относно Русия” какъвто и да било анализ или информация изцяло липсва.
Защо?
Първо: защото проблемът в отношенията с Русия е навлязъл в акутна фаза, предизвикана от изцяло необмислената политика на ЕС и от там – задължителната информираност на гражданите в него по повод на нея, извън официалните изявления, които – твърде често – са противоречиви и изцяло неадекватни.
Второ: защото очевидно ЕС е вътрешно раздвоен, неконсолидиран и подложен на обемен американски натиск по всички вътрешно и външно политически въпроси.
Трето: защото Европа не може да изработи цялостна и обоснована международна политика – не само по повод на Русия, но и въобще. Само един аргумент: действията на ЕС по време на войната в Ирак и Югославия, както и на израелско-палестинския военен сблъсък през тази година.
Четвърто: защото ЕС все още качествено робува на стари идеологически предразсъдъци, което клишира и реакциите, и действията му.
Пето: защото ЕС не е готов да посрещне предизвикателства от какъвто и да е характер, в т. ч. и кризата с Ковид, както ясно се вижда и без увеличително стъкло.
Изводът: ЕС продължава да задълбочава собствената си криза по всички фронтове – икономически, социални, демографски, дипломатически и какви ли не още.
Във връзка обаче със „стратегическия дебат” (също високопарна и без покритие фраза), притесненията (меко казано) на Русия от действията на Обединена Европа, могат да бъдат онагледени схематично на Фигура 1.
Фигура 1. Европейските предизвикателства за Русия
Както ясно се вижда от картата на Фигура 1, основните предизвикателства за Русия произтичат от:
- Формирането на сърповиден „санитарен кордон” по направление Север-Юг – от Естония до България, който, между другото, е свързан и с натовската дейност и бази в Европа. България не може да не се съобразява с участието си в него и да не предвижда потенциалните последствия от това.
- Формирането на дълбок трансконтинентален мост – от Испания до Украйна, също гариниран с военни контингенти и бази на САЩ в някои от държавите в него.
- Съществуването на черноморски коридор със съществуващите напрежения в екваторията на Черно море.
Изводът, който съвсем естествено произтича от Фигура 1, може да бъде формулиран най-общо така: развива се координирана, но съвършено целенасочена политика на „обграждане” с всички произтичащи от това следствия за ЕС и България, в частност.
Подобна политика очевидно не взема предвид следствията за нея и това, че Русия днес не е онова, което беше през 90-те години на 20 век.
Българският синдром
Може да бъде подведен под следния общ знаменател: българската позиция по отношение на Русия е небалансирана, по съществото си, и гротескна, по изпълнението си.
Основното, според мен, тук е, че на национално ниво не се разграничават понятия като „бедност”, „зависимост” и от там – „последствия от двете”. Ето защо българската политика е подложена на натиск. На нея и липсва „баланс” и „фокус”, свързани с нашия национален интерес. Ето затова тя е „безгръбначно услужлива” и „вътрешно презирана” от всеки неин партньор.
И от тук следствието: българският представител на предстоящата среща на ЕС трябва много да внимава не само какво ще говори (ако се стигне въобще до това), но и какво ще подписва. Рано или късно нещата ще си дойдат по местата, защото текат процеси, които са извън обсега на Европа. От друга страна, не бива също да се пренебрегва и факта, че всяко външно политическа стъпка прераства и във вътрешно политическа такава. Всичко е свързано. Това е древен алхимичен принцип.
- 5. 2021 г.
ЛЪЧЕЗАР РАДЕВ
Анализатор и автор на рубрика. Той е роден на 1. 11. 1963 г., Кърджали, доцент. Под негово ръководство са разработени първите национални ситуационни анализи, свързани с етническите региони в страната. Работил е в Център за стратегически изследвания. Понастоящем, интересите му са свързани с геополитически въпроси по отношение на основните играчи на евразийската сцена-Китай, Русия, Индия, Иран, Пакистан, САЩ, ЕС и др. Работи по въпросите на китайския мегапроект “Един пояс, един път”, както и върху мястото на България в (и извън) него. Биографията му е отпечатана в реномираното американско издание “Кой, кой е в света” за 2011 г.
Каква е вашата реакция?
