На 6 май зъв всички епархии на Българската православна църква се прославя името на св. великомъченик Георги Победоносец. Той е един от най-тачените светци, мъченик за Христовата вяра, почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в исляма. Роден е през 3 век в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига въз военната йерархия, като става част от личната гвардия на Диоклециан.
Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се обявява за християнин и критикува решението на императора.Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател през 303 г. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
Гергьовден е най-големият български пролетен празник, за който в народните песни се пее, че е „по-личен и от Великден Празникът поставя началото на летния обреден календар, който приключва с Димитровден. Свети Георги е може би най-почитаният светец на българите, той е тачен като покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. В народното въображение и иконографията той винаги е на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя.
За празника е характерен и обредът с коленето на агне в чест на светеца, покровител на овцете. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне.
Преди да се заколи, то се окичва с венец, захранва се със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода; на десния му рог се запалва свещ, свещеникът или стопанинът го прекадяват с тамян. Агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да изпръска стената. По опръсканата на стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на домашните. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на място, където не се стъпва.
Запазва се кокалчето от десния преден крак на агнето – с него на другата година украсяват гергьовденските обредни хлябове. Пази се и костта от предната плешка – с нея лекуват децата. Агнето се пече цяло и цяло се отнася за освещаване в църква или напразо на празничната трапеза, където свещеникът или най-старият стопанин го прекадяват.
На Гергьовден се приготвят и обредни хлябове. Около времето на трапезата се изпълняват обичаи и обреди с брачна насоченост. Край трапезата и през целия ден се играят гергьовденски хора.
На този ден празник имат редица градове в страната, сред които Пещера, Каварна, Русе, Поморие. Храмов празник празнуват десетки църкви и манастири, сред които Зографският манастир на Света Гора – Атон, Букоровският манастир, Гложенският манастир, Кремиковският манастир, както и най-старият архитектурен паметник в столицата – ротондата „Св. Георги“ – от края на 3-ти и началото на 4-ти век. Гергьовден, наричан още Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевдан е почитан и сред християни и мюсюлмани.
Имен ден празнуват всички с имена: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гергина, Гинка, Гиньо, Гиргин.Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.
Каква е вашата реакция?
