Днес се навършват 78 години от рождението на легендата на „Левски“ и българския футбол Георги Аспарухов. Гунди е роден на 4 май 1943 г. в софийския квартал „Редута“. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.
Обявен е за най-великия български футболист на XX век. Позицията му на терена винаги е била централен нападател.
През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, е едва на 17. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив за 1:1.
От пролетта на 1962 г. до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през – 1965, 1968 и 1970 г., и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г.
Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1).
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=1819545134886907&id=139034246271346&sfnsn=mo
През 1967 г. легендарният треньор на „Милан“ Нерио Роко е бил готов да му помогне да емигрира, ако приеме умопомрачителната за онова време оферта на италианския гранд. „Милан“ вижда в лицето на Аспарухов перфектния таран, който бележи еднакво добре с двата крака, и с глава. Гунди обаче отказва да емигрира.
Помнят се думите му: „Има една страна България, и в тази страна България има един отбор „Левски”. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!”.
Спортната слава на Гунди и чисто човешките му качества отдавна са го превърнали в легенда. За Гунди са чували дори хора, които не се интересуват живо от футбол.
Онова, което се забравя, е огорчението, което публиката не е спестила на своя любимец. За него Георги Аспарухов говори в запис, запазен в Златния фонд на БНР. Там той споделя непримиримостта си към грубостта на терена. А тя често е резултат от гоненето на точки на всяка цена. Но най-голямата му горчивина идва, когато е оставал „неразбран от свои хора“.
Думите му звучат актуално и може да ни накарат да се замислим за онова, което не пестим на онези, от които се възхищаваме и приживе превръщаме в легенди.
Каква е вашата реакция?
