Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Снимка: Св. Синод на Българската православна църква .
Великден е денят, в който според християнската традиция празнуваме Възкресението на Сина Божи Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Възкресението е символ на победата над тлението и смъртта. Денят, който дава смисъл на вярата. Първи разбират за станалото чудо жените мироносици. Те отиват при гроба, за да помажат тялото на Иисус Христос, но ангел господен им съобщава: Христос възкресе, защо търсите живия сред мъртвите? На този ден всички православни вярващи са в очакване на Благодатния огън – символ на чудото на възкресението. Благодатният огън се измолва от патриарха на Йерусалим на гроба Господен в днешния храм „Св. Възкресение“ и се разпространява във всички православни епархии. Молитвата на този ден е празнична. Изпълняват се празнични тропари. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“, а енориашите отговарят: „Воистина Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специален аналой, след това се чете Евангелие и Апостол. Изпълнява се литийно шествие, което пресъздава отиването на гроба на жените мироносици. После свещеникът чука на храмовите врата с думите: „Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!“. Хората влизат с празнично песнопение „Христос Възкръсна от мъртвите“, за да се извърши празничната литургия. И веднага започва пеенето на пасхалния канон на Св. Иоан Дамаскин. Вярващите християни на Великден се възрадват на чудото на Възкресението и победата на светлината, любовта и добродетелта. На този ден приключва строгият пост. Вярващите енориаши приемат тайнството на причастието, при което под формата на хляб и вино се поемат истинското тяло и истинската кръв на Иисус Христос за опрощение на греховете. На този ден имен ден празнуват Велик, Велика, Веле, Велко, Величко, Велин, Велина, Вичка, Възкресия, Паско, Пасо, Пашо.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание