Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна църква – Българска патриаршия отправят патриаршеско и синодално послание за предстоящия голям християнски празник Възкресение Христово – Великден.
В посланието се казва: „Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък“.
„Пребъдвайки в това най-високо достойнство, ние, верните на Христа изповедници на Неговото име пред света, познаваме най-добре и онази най-висока отговорност, която съпътства това човешко достойнство: отговорност, която човекът носи първом към самия себе си като храм и обиталище на Светия Дух, а сетне и към заобикалящата го среда, към цялото творение и всички твари, за които ни е казано, че „с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии“ (Рим. 8:19). Tолкова категорично е свидетелството на Божието Откровение за това колко тясно съдбините на нашия свят и на цялото творение са преплетени с живота, с решенията и действията на човека.
Ето защо толкова смущаващо е, че и днес, две хилядолетия след Възкресението на Христа и всички останали спасителни за човеците събития от свещената история, светът, в който живеем, продължава да бъде раздиран от неправди и противоречия, от войни и всевъзможни прояви на омраза и на насилие от човек към човека; че макар и изкупен от Бога, светът, в който живеем, продължава да бъде болен, паднал в страсти и грехове свят, страдащ поради човешката леност в голямото богочовешко дело на спасението – свят, в който вечните евангелски ценности и небесните съкровища, които Христос ни съветва да събираме, са все повече измествани от невиждан егоизъм и егоцентризъм, от страст към притежаване и консуматорство, които застрашават вече не само нашите морални устои, но и самия живот на земята, която обитаваме. Следователно не трябва да учудва, че днес човечеството все по-трудно живее в мир както само със себе си, така и със заобикалящата го природа. Не трябва да ни учудват отговорите, които то получава от природата заради своята все по-засилваща се алчност и страстна ненаситност, заради все по-видимия отказ от призванието си да бъде добър и разумен стопанин на поверения му от Бога свят“, казват в посланието си патриарх Неофит и митрополитите.
Те отбелязват, че особено подходящ за размисъл върху всичко това е тъкмо днешният ден: денят на Христовото Възкресение. Ден, в който животът тържествува, категорично, побеждавайки злото, ада и смъртта. Ден, в който ставаме свидетели на осъществяването на най-висшата хармония между небето и земята, между божественото и тварното, между Бога и човека. Ден, в който Божията свята воля за света и за всекиго от нас е заявена с цялата възможна категоричност, защото „ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (1 Кор. 15:20); защото в този ден за всеки от нас и за цялото човечество е посочен път към спасение и вечен живот.
„Нека не се отклоняваме от този път нито наляво, нито надясно, но да го следваме неотклонно, като при всяко колебание сверяваме мислите и действията си с онова, което ни е завещано от нашия Господ в Неговото свето Евангелие, откъдето извират водещите начала, вечните истини и всички непреходни ценности и принципи на християнския ни живот и нашето християнско отношение към света и всичко около нас.
Поздравяваме с великия празник на Христовото Възкресение всички чеда на светата ни Църква в Родината и извън нея! Благодатта, мирът и любовта на Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!“, пожелават българският патриарх и митрополитите от Светия синод на БПЦ.
Пълният текст на Пасхалното послание е публикуван в сайта на Българската патриаршия и ще бъде прочетен от църковния амвон на Възкресение Христово /на 2 май/.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание