Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
В този ден спомняме тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим.
Шест дни преди юдейския празник Пасха Иисус бил в близкото до Йерусалим селце Витания, гдето предния ден бе възкресил четиридневния мъртвец Лазар. Слухът за чудото на възкресяването още същия ден се бил разнесъл в Йерусалим и мнозина от дошлите за празника в светия град, като узнали, че Христос е във Витания, дошли тук, за да видят както възкресения Лазар, така и възкресилия го Иисус. На другия ден Господ тръгнал с учениците Си за града. Мнозина, като узнали за това, взели палмови клончета и излезли да Го посрещнат. Когато наближили Витфагия до Елеонската планина, Иисус изпратил двама от учениците Си в отсрещното село и им поръчал да доведат една ослица с осле и ако някой ги попита нещо, те да кажат, че тия животни са потребни на Господа. Учениците изпълнили поръчението – докарали ослицата с ослето и метнали върху тях дрехите си, а сам Иисус седнал на тях. А всичко това станало, за да се сбъдне реченото чрез пророк Захарий, който казва: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържуствувай дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9). Образувало се шествие, начело на което бил Христос, а около Него и след Него вървели учениците Му. И колкото повече шествието се приближавало до Йерусалим, толкова повече народът се увеличавал. Едни постилали дрехите си, а други сечели палмови вейки и ги постилали по пътя. Съпровождащият Го народ възклицавал и казвал: „Осанна Сину Давидову! Благословен Идещият в името Господне! Осанна във висините!“ Ето, преминали потока Кедрон и влезли в свещения град през Златни порти.
Свети евангелист Лука като повествува за тържественото влизане на Христос в Йерусалим, отбелязва, че когато Господ наближил града и го видял, заплакал за него и казал: „Да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти“ (19:42). В този съдбовен момент Господ отправил взор към близката участ на града, заобиколен от нашественици и завладян от поробители, които ще разрушат стените му, та няма да остане камък върху камък, ще избият децата му, загдето не узна и не разбра времето на Неговото посещение. Зад ликуващите викове „Осанна“ Христос ще да е доловил и неистовия рев на същата тая тълпа, която само след няколко дни ще реве: „Разпни, разпни Го!“
Когато шествието влязло в града, отбелязва свети евангелист Матей, целият град се потресъл (21:10). Отдавна градът на Давид не бе посрещал тъй тържествено цар или пророк. Чувало се някой от народа да казва: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски!“ (21:11). Други продължавали да възклицават: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините“ (Лука 19:38). Отстрани обаче стояли някои фарисеи, които, изпълнени от завист и злоба, негодували и казвали: „Учителю, запрети на учениците Си!“ На това Христос отговорил: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат!“ (Лука 19:39-40).
Шествието продължило до храма. Иисус влязъл в него и изпъдил оттам всички продавачи и купувачи, прекатурил масите на менячите на пари и пейките на гълъбопродавачите и им казал: „Домът Ми дом на молитва ще се нарече, а вие го направихте на разбойнически вертеп!“ В това време децата продължавали да възклицават: „Осанна Сину Давидову!“ А първосвещениците и книжниците, като видели всичко, което Христос извършил и като чули приветствените детски гласове, възнегодували и казали на Иисуса: „Чуваш ли, какво казват те?“ А Господ им отговорил: „Да! Нима не сте никога чели: из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала?“ (Пс. 8:3). След това Христос излязъл от храма и отишъл във Витания, за да пренощува.
Спомняйки днес тържественото влизане на Христос в Йерусалим, и ние, подобно на йерусалимските деца, държим в ръце зелени вейки – знак на победа и заедно с тях възклицаваме: „Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне!“ Амин!
Източник: „Синаксар – празнични четива от Триода и Пентикостара“, Превел и преработил: † Макариополски епископ д-р Николай, Синодално издателство, С. 2011
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание