Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.
Поредната класация на „Репортери без граници” за медийна свобода поставя България с още едно място по-надолу – вече сме не 111-ти, а 112-ти в света по този базисен показател за демократичност. Веднага след Бразилия и точно преди Индонезия. Най-ниско сред членките на ЕС.
Не е изненадваща тази нова мрачна констатация на факта, колко ниско е паднала свободата на медиите и журналистите в България. Всички много добре знаем и изпитваме на гърба си колко е отчайващо положението и въобще оцеляването на независимите и критичните журналисти и медии у нас, на какъв неспирен натиск са подложени, колко разнообразни начини да се запушва устата се упражняват – включително чрез финансово разоряване или чрез тъй „модерните” напоследък съдебни дела серщу журналисти заради техни критични публикации, „засегнали” чувствителността на един или друг политик…
СБЖ приветства всяка международна подкрепа за свободата на словото и за правата на журналистите, всяко заостряне на вниманието към болезнената ситуация в нашата страна в тази сфера, всяка критика за злоупотреби и финансиране на медии чрез фондове, включително и европейски, разпределяни от управляващите, които и да са те.
Същевременно бихме искали да призовем всички организации и институции, които излизат със свои доклади и обобщения по въпросната тема, да представят по-пълна и обективна картина на тревожната ситуация.
Прави впечатление например, че двата последни документа, засягащи медиийната свобода у нас – докладът на Държавния департамент на САЩ и сегашният доклад на „Репортери без граници” – се позовават на едни и същи случаи на нарушения и дори допускат едни и същи неточности.
Ако тези документи се подготвят наистина експертно и със стремеж към конкретна помощ, добре е извън няколкото нашумели и непрекъснато цитирани инциденти на драстични побои и други посегателства над журналисти, да се вземе на фокус също положението на по-широк кръг страдащи от различни форми на натиск колеги.
Така например, важно е да се обърне сериозно внимание на тежката среда за работа на извънстоличните журналисти в България, обикновено принудени да упражняват професията си в условията на трудно възпирани самоуправства и демонстративни зависимости. Този тормоз е по-малко шумен, но затова пък по-масов, по-перфиден и по-опасен, защото непрестанно възпроизвежда автоцензура и манипулации.
Също така е важно международните организации и институции да разберат и да пожелаят да забележат, че големият проблем за оцеляване на разнообразните и критичните мнения идва от задушаването и невъзможността да оцелеят за малките и реално независими медии. И далеч не само една-единствена медийна група с неугоден на досегашните управляващи собственик е жертва на целенасочен натиск и съсипване.
Уви, когато едностранчиво се преексонират само част от нарушенията срещу медийната свобода у нас, а други изобщо не се забелязват, това също нанася тежка вреда, защото погубва и доверието сред журналистите в обективността и равната загриженост за журналистическите права сред спецализираните организации и институции в ЕС и по света.
СБЖ на свой ред потвърждава, че твърдо ще продължи да брани свободата на словото и на журналистите, както и журналистическите права в България в цялата им широта и обхват.
И в настоящия новосформиран парламент отново ще бъдат внесени нашите предложения за законодателни промени, които да гарантират тези свободи и права, както и цялостната прозрачност, включително и в собствеността в медийната сфера.
В най-скоро време, във връзка с наближаващия Световен ден на свободата на печата 3 май, ще станем инициатори и на дискусия за реалната медийна панорама у нас и за журналистическите права.
Снежана Тодорова,
председател на УС на СБЖ
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание