Пяла с Пласидо Доминго, Никола Гюзелев и Николай Гяуров и обучавала плеяда млади певци, и днес продължава да дава безценни съвети на ученици. Но най-голямата й радост е музиката и спомените за подареното от съдбата златно време, семейството и вече порасналата й внучка. Лъчезарна, пощадена от времето дама – усмихната като момиче, но с достолепие, привилегия само на големите звезди.
ХХ век е белязан от изключителен подем в оперното изкуство на България. Един от златните гласове със сигурност принадлежи на Александрина Милчева – мецосопраното, което френската музикална критика определя като „кралския глас на България“.
Къде е тя днес?
Само преди седмица Софийската опера направи свой почетен член оперната прима Александрина Милчева. Тя оставя като еталон своите изпълнения на Азучена, Кармен, Амнерис, принцеса де Буйон и още много други роли.
Пътят на талантливата певица всъщност никак не е бил лек.
Бях попска дъщеря и имах много спънки заради този факт. Много бях тъпкана, нямах самочувствие, не знаех какво да правя
Александрина Милчева е родена в гр. Смядово в семейството на свещеник, като най-малката от три сестри. Още като дете се премества със семейството си в гр. Шумен, където учи до края на гимназията. През този период тя пее в училищния хор. Въпреки красивия й глас началото по пътя към певческото изкуство за нея е свързано с неуспех – тя кандидатства в Софийската консерватория, но не е приета, с аргумента за липса на гласови данни и творческа перспектива.
Но тя не се отказва от желанието си да пее, макар че има и друга мечта – археологията
Първите препятствия не я разколебават. С педантична последователност и твърдост тя започва изграждането си като професионален музикант: първо като хористка във Варненската опера, а след това и като солистка на Ансамбъла за песни при Българското радио с диригент Михаил Милков. Започва и системни занимания по пеене с проф. Георги Златев-Черкин, които продължават пет години.
Когато искала да специализира при някой от големите педагози в Италия, от родното Министерство на културата й отказали
През 1968 г. дебютира в Софийската опера с изключително трудната и виртуозна главна партия на “Пепеляшка” от Росини. На сцената на Софийската опера тя пее в някои от най-запомнящите се роли – Амнерис от “Аида”, Азучена от “Трубадур”, Марина от “Борис Годунов”, и преди всичко Кармен от едноименната опера.
1976 година е от голямо значение за Александрина Милчева. Тя е поканена от тогавашния директор на Пловдивската опера – Борислав Иванов, да пее партията на Марина в операта “Борис Годунов” от Модест Мусоргски на пловдивска сцена.
На същия спектакъл присъства и директорът на Виенската Щаатсопера проф. Егон Зеефелнер. Впечатлен от нейните качества, той я кани като солистка в неговия театър. През същата година Александрина Милчева подписва договор и се превръща в една от водещите солистки на престижната опера за повече от десет години.
Александрина Милчева пее под диригентската палка на най-великите диригенти, като Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Джанандреа Гавацени, Зубин Мета, Лорин Маазел, Жорж Претр, Херберт фон Караян, Оливеро де Фабритис, Юджийн Орманди, Мишел Пласон.
Никога не изоставя камерното музициране. Тя е между най-елитните изпълнители на песни и романси от Мусоргски, Рахманинов, Чайковски, Рихард Щраус, Шуман, Шуберт, Дебюси, Вивалди. Съвместно с изтъкнатата пианистка Светла Протич се изявяват на световните концертни подиуми над 30 години.
Не ме приеха в Консерваторията, не ми повярваха и трябваше сама да налучквам пътя
Затова по-късно, когато в чужбина дойде признанието, винаги благодарях на Бог за невероятната възможност… Не знам, може би е въпрос на воля, може би е на огромна любов към музиката, за да стана това, което съм. А може би просто съм била родена да се занимавам с това изкуство. Може би тази сила ми е давана, без аз да знам. Защото като характер съм мека, но се оказа и че съм доста устойчива“, признава с тъга и удовлетворение.
„Днес целите опери са ми в ушите, не само моите партии. Още сякаш чувам изискванията на диригентите. Задължително беше да следиш музиката от самото начало, а не само твоята партия“.
Прочутата българка не веднъж е пяла с Пласидо Доминго. След неин спектакъл на “Кармен” във Виена публиката я вика 36 пъти на сцената, заедно с партньора й тогава Пласидо Доминго, а аплаузите траят цели 40 минути.
„Той е не само изключителен талант, а и невероятен човек и колега, когото продължавам да давам за пример на учениците си – казва певицата. – Веднъж пеехме заедно „Кармен“ в Барселона. Той беше малко притеснен гласово. Започна второ действие с онази великолепна любовна ария. Аз седя до него на един стол и усещам, че от челото му буквално се лее пот върху ръцете ми. Толкова беше напрегнат. Изпя я без грешка и предизвика буря от овации. Поглеждам към първи балкон и виждам огромен плакат:
„Пласидо Барселона завинаги“. В този миг обаче чувам нещо като ръмжене. Оказа се, че вместо да се главозамае от собствения си успех, Доминго мислеше за началото на моята ария
Не толкова щастлив обаче е споменът за Херберт фон Караян.
След прекрасната им съвместна работа в „Трубадур“ великият маестро я кани да пее в „Дон Карлос“. И представете си, тя отказва. Не на кого да е, на Караян! Оказва се, че имала страх, някакъв комплекс от тази партия, насаден тук, в България. Днес няма защо да съжалява. Пяла е навсякъде, където могат да си мечтаят световните оперни звезди. С големи партньори и големи диригенти.
Оказва се, че музикалната страст там върви ръка за ръка с останалите изкуства. Оперната звезда дори не помни откога е влюбена в изобразителното изкуство. Обича да обикаля галерии, музеи, арт магазини по света и да си купува неща, които радват сърцето. Тази любов е предала на дъщеря си Милкана, която рисува прекрасно. Голямата радост за Александрина е внучката й Антония, от бебе израсла в артистичната среда, днес тя е талантлива балерина.
Каква е вашата реакция?
