Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Някога хегемон и незаобиколим фактор в Източна Европа, днес ролята на България е сведена до геополитическа периферия на общоевропейския глобализационен политически проект, наречен Европейски съюз. От първостепенна политическа и военна регионална сила през първата половина на 20-ти век, страната ни деградира до държавоподобно образувание (колония) със затихващи функции. Преходът в България, за огромно съжаление, не доведе до качествена демокрация и ефективна икономика, каквото беше пропагандното клише в началото на промените, а до дълбоко политическо и социално разслоение, което се възпроизвежда и усилва циклично, отнемайки непрекъснато изначалната вяра на българите във възможността да бъде изградено справедливо общество, което да ни направи част от модерния и проспериращ свят.
Икономика:
Според Възраждане пълноценното развитие на икономиката следва да е резултат от разбирането, че пазарният фундаментализъм е също толкова вреден, колкото и пълният държавен контрол. Ключовите икономически отрасли като енергетика, природни богатства, военна промишленост, транспорт, комуникации и други следва да бъдат с водещо държавно участие. Необходимо е изкореняване на корупцията на всички равнища, повишаване на доходите на българите, осигуряване на държавна подкрепа за малкия и средния бизнес, развитие на селското стопанство и промишлеността, подобряване на качеството и контрола на храните, защита на географската идентификация на уникални български продукти, държавна политика за откриване на нови пазари извън България и Европейския съюз. Възраждане ще работи за превръщането на България в технологичен център на Балканите и Европа.
Образование:
Част от предложенията на Възраждане в сферата на образованието са: ограничаване на влиянието на чужди фондации и неправителствени организации върху образователната система; премахване на делегираните бюджети; мандатност на директорите, намаляване на административната тежест върху учителите; пренаписване на учебните програми и учебниците по хуманитарните науки в дух на родолюбие; възстановяване и развитие на хуманитарното и професионалното образование; намаляване броя на университетите и завишаване на критериите за прием на студенти; пряка взаимовръзка между висшето образование и кадровата политика на държавата.
Здравеопазване:
Възраждане е за премахване на търговския статут на болниците и за държавно финансиране на медицинските дейности, обвързано с потребностите на пациентите; признаване на правото на минимален безплатен пакет медицинска помощ за всички български граждани, която ще е финансирана чрез държавния бюджет; отпадане на ДДС върху лекарствата; ефективно прилагане на програми за здравна култура и здравно образование на населението; възстановяване на училищните здравни кабинети и здравните служби в малките населени места; осигуряване на държавно програмно финансиране за проблемите по семейното планиране и асистираната репродукция.
Демографска политика:
Демографската ситуация през последните 30 години в България категорично може да се определи като демографска катастрофа. Населението у нас намалява трайно. Само през последните 30 години броят на живеещите в България е спаднал с повече от 2 милиона души. Броят на жените в детеродна възраст за 15 години е с близо 300 хиляди по-малко. Продължава застаряването на населението. Средното ниво на смъртност вече надвишава 15 на хиляда, докато коефицентът на раждаемост е под 10 на хиляда, което формира отрицателен естествен прираст от над 5 на хиляда – най-висок в Евросъюза.
България намалява с по 133 човека на ден!
Възраждане разполага с разработена програма за излизане на страната от демографската катастрофа. Някои от мерките, които предлагаме, са: стимули за завръщане на българските емигранти; привличане на български общности, които да се заселят в България с облекчена процедура по даване на гражданство, земя, жилище и образование; комплект от мерки за повишаване на раждаемостта.
Възраждане ще работи за укрепване на семейството като институция и като основна клетка на българското общество. Традиционната етика, морал и ценности трябва отново да намерят място в нашето общество и да подпомогнат семействата в желанието им за създаване и отглеждане на деца.
Други приоритети:
Преструктуриране и модернизиране на българската армия, която трябва да е способна реално и напълно самостоятелно да защитава националната сигурност и териториалната цялост на страната. Колективната отбрана, основаваща се на участие във военно-политически блокове, може да бъде само поддържащ елемент от сигурността ни, но не и основен такъв; референдуми за оставането на България в ЕС и НАТО; запазване на националната валута, оптимизация и дигитализация на държавната администрация, съкращаване броя на държавните служители; преразглеждане на всички концесионни договори за добив на подземни богатства, устойчива политика за опазване на околната среда и премахване на нерегламентираните сметища, засилен контрол върху дърводобивната дейност, възстановяване на вече обезлесени територии, подобряване на качеството и контрола на храните.
От Възраждане сме оптимисти за бъдещето на България – първо, защото вярваме в себе си, но най-вече, защото вярваме в българския народ.
В българската история има сведения за много по-тежки времена на натиск, но сме преодолели всичко. Единственото, което трябва да се случи, е всеки един от нас да повярва в себе си, да повярва в България и да се бори в името на децата си.
Получавайки доверието на българските граждани, като народни представители ние от Възраждане ще създаваме закони с мисъл и грижа за всеки сънародник. Промяната е възможна и зависи от всеки българин по света, а това, което е нужно, е българите да гласуват.
Ще намерите Възраждане под номер 5 в интегралната бюлетина.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)