И този втори семестър от учебна 2020-21 г. година зачова силно за студените във Факултетът по икономически и социални науки (ФИСН) на Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски” въпреки онлайн формата на водене на лекции. Като преподавател в Катедра Политически науки и национална сигурност, съм горд, че със студентите и колегите ми създаваме силни текстове и предаваме щафетата на младите бъдещи учени за нови, адекватни, отлично обосновани и мотивирани аналитични тесктове. Като Собственик и главен редактор за мен е удоволствие “Любословие” да е символичен домакин на отличниците издържали изпит по дисциплината “Комуникаци
В поредица от тексове най-добрите авторски материали ще бъдат публикувани и споделени освен във фейсбук страница на медията ни, кояго достига до 5 милиона потребители за девети пореден месец и в страницата на дисциплината кръстена от студетите – Политология за начинаещи.
Ваш,
Андрей Велчев, Главен асистент, Доктор по Политология, катедра “Политически науки и национална сигурност”
ПУ “Паисий Хилендарски”, Собственик и главен редактор на Любословие.БГ
Първият текст е на Пламена Йорданова на 21 г. от гр. Пловдив.
,,Професията на журналиста:норми,морал,промени на комуникацията при кризи между журналистите,комуникационните експерти или ПР-ите.“„
Ето нейното представяне:
,,Той-журналистът“- Човекът,занимаващ се със събирането и разпространението на информация свързана с важни теми,обществени явления,хора и тенденции,в зависимост от типа журналистика,с която се занимава.
В съзнанието на обществото на 21-ви век остава един единствен въпрос,чувайки за тази професия и всички тясно свързани с нея такива като ПР експерти и комуникационни експерти,а именно- Остана ли морал и спазват ли се нормите от представителите на тези професии?
На теория,тези хора спазват журналистическата етика и практикуват според принципи,свързани с общочовешките ценностти и правото на достоверна информация от страна на гражданите. В днешната реалност,обаче,се оказва,че моралните ценности са забравени и нещата не са толкова прозрачни,колкото ни се иска. Медиите и журналистиката се използват като косвен начин за манипулация на аудиторията. Причините могат да бъдат много:политически интереси,лични интереси и дори придобиване на блага. По-просто казано..и тук можем да говорим за корупция.
Съществува,разбира се и друга страна на нещата. Най-често,хората,неопетнили професията си биват нечути,забравени или им е отнето правото да говорят,защото не биват част от нечия схема и са неудобни за тези,които имат повече власт и позиции. За жалост, това не е конспиративна теория,а реалността,в която всички ние живеем в наши дни.
В подкрепа на първата теза е чуждестранен случай на военният кореспондент и журналист Д-р Удо Улфкоте, пишещ книга на име ,,Купените журналисти“, в която си прави последователна самокритика относно работата си. Той за пръв път признава как е преиначавал и замазвал нещата в кореспонденциите си за вестника и как е подпомагал корупцията. Разкрива защо манипулаторите на общественото мнение докладват тенденциозно и как невидимата ръка от пресцентровете на НАТО подготвя медийно войни и вътрешни намеси. Авторът съвсем естествено е приет за член в елитни американски организации.
Разбира се, това е само един от примерите,изобразяващи действителността.
Относно честните,тези на които им се отнема правото на глас и това да вършат работата си безкулисно,пример е случай от 2018г. в България,когато бяха задържани двама разследващи журналисти,които са имали информация за незаконни сделки с обществени поръчки и унищожаването на документи,свързани с тях. Разбира се,вината се хвърли върху органите на реда,заради неоснователен арест,а разследването,върху което са работили двамата мъже остава в сянка и казуса е потулен. Много други случаи за изчезнали журналисти,такива с прекратени права и дори убити са известни,но само толкова.
Това,което медиите и социалните мрежи ни предоставят като информация,е това,което властта иска да видим,защото както знаем,никой не работи срещу властта. Възникването на различни гледни точки,спорове и конфликти в журналистическата гилдия,също може да се интерпретира като ход на манипулация за различна цел,а не само като представяне на 2 мнения по даден въпрос или личностен спор и лични убеждения.
Стигайки до ПР-ите,които също работят по определен за тях етичен кодекс,представяйки информация,свързана с публичния имидж на личности или организация,можем да кажем,че са мостът към журналистите и медиите. Разликата тук е,че те представят информация,която е в полза на клиента,с цел реклама. Често съществуват сблъсъци при комуникацията между ПР и журналисти.
Според изследвания,класическата журналистика отстъпва за сметка на сензациите,комерсиалното и пиара.Един съвсем битов проблем или ситуация може да бъде представена като сензация,ако бъде представена добре от журналиста,в преследване на рейтинг.
В общи линии,светът на журналистиката не е това,което обикновеният читател вижда ежедневно. Истинските журналисти,които следват поставените им норми,стават все по-малко. За съжаление,да бъдеш част от тъмният журналистически свят е на мода днес и ти гарантира облаги и неприкосновеност..дори за кратко.
Каква е вашата реакция?
