През тази година за пръв път в една от най-популярните винарски изби във Варненско ще бъдат отворени питоси /делви/ с вино, направено по метод на древните, живели по днешните български земи. Според собственика й Атанас Карагеоргиев, напитката е добита от сорт грозде, отглеждан по времето на траките.
Големите делви ще бъдат отворени в чест на светеца покровител на лозарите – Трифон Зарезан, чийто празник производителите във Варненско отбелязват традиционно на 14 февруари.
Сортът грозде е уникален и вече е патентован като български, разказа за БТА Карагеоргиев. По думите му откритието на странните лози е на бившия директор на Историческия музей в Кърджали Павел Петков. При едно от посещенията си в Татул, близо до кладенец, той съгледал червени чепки грозде. Лозата била дива, затова изпратил пръчка на приятеля си във Варненско, за да се разбере какъв е сортът. Тъй като никой не беше виждал такова нещо, в крайна сметка го изпратихме в Агробиоинститута в София, разказва Карагеоргиев.
След проучванията ги информирали, че това е абсолютно непознат сорт, който няма аналог сред съвременните, и затова се предполага, че е древен и типичен за района, където е открит. След като излязоха резултатите, вече се разшетахме, намерихме още пръчки – няколко женски и две-три мъжки, спомня си Карагеоргиев.
Допълва, че дал от тях и на други колеги, за да ги облагородят, да им сложат различни подложки, да видят какво ще се случи. После се захванал с регистрацията на сорта и освидетелстването на материала. Накрая решил да прати проби и в специализирана лаборатория в Германия, за да направят ДНК анализ на сорта. Оттам също бяха категорични – в Западна Европа няма друг такъв сорт, той е характерен само за нашия, Балканския район, уточнява Карагеоргиев.
Според него точно уникалността на тези лози го е накарала да направи всичко възможно да ги размножи. Така с времето сортът бил регистриран и вкаран в списъка на разрешените за засаждане у нас. А във Варненско били засадени първите 50 декара с лозите от времето на траките.
Дълга борба беше, спомня си Карагеоргиев. През цялото време той водел подробен дневник за развитието на лозите – при каква температура, кои дни, на каква фаза. Всички данни са събирани, като новият сорт е сравняван с други два – „Сира“ и „Пино ноар“. Пет години ни проверяваха стриктно, накрая вече му бях дал и име – „Зейла“, допълва производителят.
Така сортът е вписан в българското Патентно ведомство. Негов притежател е Карагеоргиев, а като откривател е посочен Павел Петков. Името на новия сорт също идва от времето на траките, допълва Карагеоргиев. Спомня си, че докато обмисля как да го кръсти, повежда разговор с приятели за „Илиада“ и от Омировия епос стигнал до „Зейла“, от тракийското зеела /желая/.
За качеството на виното производителят казва, че в никакъв случай не може да се сравнява с „Мерло“ или „Каберне совиньон“. По думите му вкусът на „Зейла“ е по-скоро между „Мавруд“ и „Гъмза“, със силно изразен плодов аромат, наподобяващ сок от вишна, само че без кисела жилка или тръпчивост. Виното е пивко, подходящо за всекидневна употреба.
Според Карагеоргиев, самите лози са много плодовити. От 50 декара се добиват около 30 тона вино. Много дава, чепката стига до 920 грама, за сравнение, на шардонето не може да стигне 100 грама, обяснява производителят.
Според него гроздето става не само за вино, а и за ядене, само че има семки. Друго достойнство на сорта е дивата жилка на лозите, което ги предпазва от болести. Искат си резитбата, грижите, но не боледуват, доволен е Карагеоргиев. С годините се е уверил, че не бива да се прекалява с добивите от насажденията, нищо че могат да надхвърлят два тона от декар.
Растенията не трябва да се изтощават, затова търся разумния компромис между добив и качество, а последното е най-важното, обяснява производителят.
„Когато стана ясно, че уникалният български сорт вече е факт, реших че не е достатъчно само да правим вино от него. Щом сме казали А, трябва да продължим и да кажем и Б“, разказва още Карагеоргиев. Така решава да прави „еликсира на боговете“ както са го правели древните по нашите земи. Тогава търси съвет от археолозите, работещи на нос Атанасий в Бяла, където има открити винарни от времето на траките. Купува делви от чужбина, от Турция и Италия, с вместимост по 60 и 80 литра.
Оказа се обаче, че по-малките са с пореста структура и не могат да задържат гроздов сок, не крие разочарованието си производителят. По думите му, тъй като и по-големите също пропускали, се наложило да ги импрегнира с пчелен восък. За ползвания материал се аргументира, че преди три хиляди години не е имало начин съдовете да се гледжосват, нито пък е имало парафин.
Освен това археолозите намират артефакти, които доказват, че се е ползвал пчелен восък, допълва Карагеоргиев. Установяването на този подход му дава увереност да прави вино в керамика. Технологията, на която се спира, е семпла – гроздето се отделя от чепката, зърната се смачкват, слагат се в делвата и се захлупват с капак, обяснява производителят. По думите му с това се изчерпва човешката намеса, другото се оставя на Майката природа и затова ферментацията е дълга – около 25 дни.
Когато се убедим, че е готово, капакът се залива с пчелен восък и край, допълва още Карагеоргиев.
Отварянето на питосите ще стане в деня на Трифон Зарезан. Според Карагеоргиев за първи път керамични ще бъдат и съдовете, в които ще се предлага виното. Малките амфори са от по 0,5 и 1 литър, с плоско дъно, за да стоят прави.
И етикетът на тракийския еликсир вече е готов, като за него е ползвана по-груба хартия. Отделно, на гърлото на всяка амфора, ще бъде поставен папирус с информация за сорта и кратки исторически данни за производството на вино по нашите земи преди 3000 години.
В съвременното винопроизводство на Запад вече излизат на мода керамичните винарни, разказва още Карагеоргиев. Според него, това не е връщане назад към старите производства, а по-скоро обръщане към природосъобразното, начин да се ползват екоматериали и да се хаби по-малко енергия.
На него самия този начин на производство му допада и затова подхванал активна кореспонденция със свои колеги от Италия и Франция, като основната му цел била да намери подходящи делви. Накрая се оказа, че е нямало смисъл да търся толкова надалече, а да погледна през едно село от нашето, смее се Карагеоргиев.
И разяснява, че там открил местен производител, който си има пещ и прави всякакви по размер глинени съдове. Единственото, за което съжалява, е, че няма да може да купи наведнъж всичко необходимо. Уж всички мислим за екологията, ама проекти за купуване на такъв тип съдове не се финансират по никоя европрограма, не крие огорчението си Карагеоргиев.
Сега проучвам що е то прецизно земеделие, което през последните години е много актуално в САЩ, разказва още производителят. Според него, идеята е лозята да се наблюдават със спътник, който изпраща снимки, и чрез специален софтуер веднага се вижда къде е наторено достатъчно, къде – не, вегетацията на каква фаза е, има ли болни растения. Това спестява много пари, време и работа, обяснява Карагеоргиев. И с въздишка допълва, че софтуерът за този тип земеделие е много скъп и не е по възможностите на българските стопани. И аз, и много колеги, сме отворени към технологиите и изкуствения интелект, ама не сме достатъчно подготвени, нямаме средствата, за да си ги позволим, казва Карагеоргиев.
Накрая споделя, че удовлетворението му от производството на новия уникален роден сорт вино е двояко. Предизвикателството да започнеш от един храст, да го размножиш, да се докоснеш до миналото – това трудно може да се опише с думи, посочва Карагеоргиев. По думите му, емоционално удовлетворяващо е и да знаеш, че си преодолял всяка трудност по пътя си, докато всичко стане законно, да постигаш малки победи, докато се превърнат в една голяма, макар че пътят не е приключил и има още много, много работа.
Каква е вашата реакция?
