Няма нищо ново под слънцето, твърди цар Соломон. И е прав – всичко, което преживяваме, със сигурност вече е било изпитано от някой преди нас. Древните мъдреци са наблюдавали закономерностите в света и в човека и са обобщавали наученото в лаконични фрази с невероятна експресивна сила, които ние употребяваме и до днес. А знаем ли всъщност откъде идват и как са възникнали? Кой ги е казал и по какъв повод? Можем ли да ги цитираме в оригинал – като истински ерудити? Съзнаваме ли истинската им философска ценност?
С отговори на тези въпроси идва златния том „Силата е в знанието“ от колектива съставители Любомир Гутев, Мария Козовска и София Петрова, който ще намерите с логото на престижното издателство „Милениум“. Заглавието на книгата отправя препратка към старата латинска сентенция „Ipsa scientia potestas est“ и е истинско предизвикателство за всеки, който желае да обогати или опресни познанията си и да изпъкне пред останалите като истински ерудит.
Внушителното четиво събира над 3000 от крилатите фрази на древността, подредени азбучно в двупосочен ред и предадени с подробна транскрипция и обяснения за произхода и значението им. С тяхна помощ всеки – и начинаещ, и просветен в науките – може да намери най-точния израз, с който да обобщи определена речева ситуация или да блесне с познания и начетеност. Цитирането на античните автори превръща самите нас в уважавани авторитети. Оказва се, че на уж мъртвите езици в определени среди се говори повече и по-често, отколкото на националните им еквиваленти. Съвременността явно съвсем не е чак толкова модерна, че да загърби традициите на класиката. Още повече, че когато нещо вече е било казано тъй експресивно и афористично, както са го сторили античните автори и мислители, не ни остава друго, освен да черпим с пълни шепи от забележителната им мъдрост и от съкровищата на тяхната философия, неподвластна на капризите на времето.
А ето и една съвсем малка част от вечните сентенции, които са ни завещали мъдреците от миналото, посветени на здравето, живота и истината:
Adprime in vita esse utile, ut ne quid nimis (Адриме ин вита есе утиле, ут не квид нимис) – Главното правило в живота е да не се преминава мярката.
Beate vivere est honeste vivere (Беате вивере ест хонесте вивере) – Да живееш щастливо, значи да живееш честно.
Bona valetudo melior est quam maximae divitiae (Бона валетудо мелиор ест квам максиме дивицие) – Доброто здраве е по-хубаво от най-голямото богатство.
Cum recte vivis, ne cures verba malorum! (Кум ректе вивис, не курес верба малорум) – Ако живееш честно, не се страхувай от злите езици!
Doctrina multiplex, veritas una (Доктрина мултиплекс, веритас уна) – Учения много, истината е една.
Esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas (Есе опортет, ут вивас, нон вивере, ут едас) – Трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.
Facile omnes, cum valemus, recta consulia aegrotis (Фациле омнес, кум валемус, ректа консулиа егротис) (Terentius) – Всички даваме добри съвети на болните, когато сме здрави. (Теренций)
Facundus est error, cum simplex sit veritas (Факундус ест ерор, кум симплекс сит веритас) – Лъжата е красноречива, истината е проста.
Hoc est vivere bis, vita posse priore frui (Хок ест вивере бис, вита посе приоре фруи) – Да умееш да се наслаждаваш на преживения живот, означава да живееш два пъти.
Hominis est propria veri inquisitio atque investigatio (Хоминис ест проприа вери инквисицио аткве инвестигацио) – За човека е характерно търсенето и намирането на истината.
Hygiena amica valetudinis (Хигиена амика валетудинис) – Хигиената е приятелка на здравето.
Impedit ira animum, ne possit cernere verum (Импедит ира анимум, не посит цернере верум) – Гневът не позволява на разума да разбере истината.
In vino veritas, in aqua sanitas (Ин вино веритас, ин аква санитас) – Във виното е истината, а във водата е здравето.
Magna et veritas, et praevalebit (Магна ет веритас, ет превалебит) – Няма нищо по-висше от истината и тя ще възтържествува.
Mens sana in corpore sano (Менс сана ин корпоре сано) (Iuvenalis) – Здрав дух в здраво тяло. (Ювенал)
Militia est vita hominis (Милициа ест вита хоминис) – Животът на човека е борба.
Pars sanitatis velle sanari fuit (Парс санитатис веле санари фуит) (Seneca) – Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването. (Сенека)
Recte valere et sapere duo vatae bona (Ректе валере ет сапере дуо вате бона) – Здравето и мъдростта са двете блага на живота.
Vita brevis, art longa (Вита бревис, арт лонга) – Животът е кратък, изкуството – вечно.
Vivere si recte nescis, decede peritis (Вивере си ректе несцис, децеде перитис) – Ако не познаваш изкуството да живееш, то отнеси се до тоя, който е опитен в живота.
Каква е вашата реакция?
