Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
Често от това студио се коментира темата за предвоенния геноцид над един народ. В тази връзка събеседник е писателката Леа Коен. Наред с основателните доводи срещу това уродливо явление през миналия век, писателката коменетира италианската и българската монархическа роля по този въпрос. Действително по времето когато държавен глава на България е бил Цар Борис Трети е имало депортирани евреи от съседни страни, но в България те са били защитени и това се знае по цял свят. Българската власт не e участвала пряко и организационно в депортирането. Не е обаче етично и национално отговорно да се говори неуважително по адрес на българския държавен глава, царят на българите Борис Трети.
Един от най-влиятелните монарси в Европа за това време. Към монарха и неговите заслуги за българите може да се говори само с уважение и благодарност. В подкрепа на това ще си позволя да изтъкна няколко факта от периода до 1944 г. които предизвикват възхищение и национално достойнство.
През 1300 годишната история на България, нашата държава три пъти е била превземана и след това възстановявана, а в по-новата история някои считат, че има и четвърти път.
Третата българска държава възниква на 22.9.1908 г. с обявяване на независимостта от Фердинанд, а не на 3.3.1878 г. когато територията на българите на север от Стара планина е завзета от руски войски-първата окупация.
През време на третата българска държава /от 1908 г. до 1944 г./ въпреки военните национални катастрофи, българите постигат 3-то място по производство и търговия с тютюн в СВЕТА /вижте и до днес какви тютюневи фабрики още стърчат в Пловдив, София, Благоевград и т.н./. Четвърто място в Европа по енергетика. Германия доставя съвременни водноелектрически централи. Например, по пътя за Рилския манастир, ако се отбиете в гр. Рила ще видите централи „Сименс“, които от 1923 г. до днес работят и дават ток на района.
Силно развита лека и преработвателна промишленост свързана с процъфтяващото селско стопанство. Силна и добре въоръжена армия.
Перфектно организирана и дисциплинирана държава. Общо по статистически данни за този период на България се отрежда шесто място в Европа по икономически показатели и стандарт на живот. Сърбия, Гърция, Турция и Румъния са били далеч зад нас…
Така, че уважаемата госпожа Коен следва по тези обективни критерии да уважава българските владетели които са допринесли много за успеха на България. Неслучайно при странната и преждевременна смърт на Борис III-ти, опашката от хора дошли от цяла Блгария да го изпратят е била по четири човека в редица и започвала от стадиона та чак до руската църква Александър Невски, денонощно два – три дена!!!
Негативното говорене за този най-успешен период в духовното и икономическо развитие на българската държава е съмнително. Не е ОК и това нейно говорене по адрес на видни личности професори и експерти за тяхната национално отговорна позиция и мнение.
То само работи в посока към претопяването на българското в българите. Добре е например, че най-после парламента премахна през 2020 г. посланието за деня на „славянската“ писменост!
Вече е българска писменост. Та ние сме българи, говори се на български, Кирил и Методий са българи, живеем в българска държава. Нерде Стамбол, нерде Ямбол. Има и още много примери в антибългарска посока, да не говорим за икономическите, включително и до днес.
Интересно, нали?
Да имаш българско сърце и да не ти е мъчно като гледаш какво става!!!
Така, че г-н Коритаров да покани истински българи, които да споделят за достойните резултати от управлението на България от Фердинанд и Борис трети. В крайна сметка монетата има две страни.
Професор по право, д-р Васил Цанков
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)