Роденият на 1 януари 1926 г. в Айтос Николай Жишев *, смятан за най-могъщия човек на Бургаска област до 1989 г., почина на 10 януари 2014 г.
Тогава целият елит на БСП – Бургас изпрати до вечния му дом издъхналият на преклонна възраст бивш първи секретар на Областния комитет на БКП, който бе погребан с почести. На поклонението присъстваха : народните представители Атанас Зафиров и Пенко Атанасов, областният управител на Бургаска област Павел Маринов, изп. директор на Пристанище – Бургас и областен лидер на БСП Николай Тишев, общинският председател на БСП -Бургас Евгений Мосинов и десетки партийни другари, близки и познати. Сред тези, които положиха цветя и венци, бе и зам.кметът на Община Бургас Красимир Стойчев, съпровождан от секретаря на общинска администрация Божидар Кънчев. Прегледайте печата и ще установите, че седем години след неговата кончина, никой и никъде не е почетена бележитата годишнина от рождението на Николай Жишев.А той е един и от тази плеяда айтозлии, които няма как да бъдат забравени. Независимо от високите държавни и партийни постове, които е заемал, Жишев винаги е проявявал самосъзнанието си на айтозлия. Ето какво пише той в мемоарната си книга „С вълните на времето”,излязла от печат през 2006 г.: „На насрочените за 27.06.1971 г. избори за народни представители,съветници и съдебни заседатели моята кандидатура за народен представител и за окръжен съветник бе издигната от моите земляци в град Айтос. Първият мандат бях народен представител от Сунгурларе. В същото време винаги съм изпитвал едно непреодолимо желание по-често да бъда в моя роден Айтос, да дишам неговия свеж въздух, да се срещам с моите приятели от младежките години.Затова с голяма радост приех предложението да се издигне кандидатурата ми за народен представител именно от Айтос. При подготовката за изборите посетих всички квартали на града и околните селища.Проведохме срещи в промишлените предприятия и кооперативните стопанства. Вечерта след изборния ден председателят на Общинската избирателна комисия ми връчи 2 удостоверения – за избирането ми за народен представител и за окръжен съветник. Предадена ми бе и папка с поръчения на избирателите”. На страниците на книгата може да се проследи какво и колко от поръченията на избирателите са изпълнени за мандата, а и след него.А ето какво заявява в словото си Николай Жишев след удостояването му със званието „Герой на социалистическия труд” във връзка с 60 годишнината : „ …..На 1 януари 1945 г. бях приет с първия деветосептемврийски набор в партията на българските комуниисти.Своята първа революционна закалка получих в редовете на Айтоската партийна организация, която е един от най-старите боеви отряди на БКП в Бургаски окръг. ….Цели десетилетия Айтоската партийна организация водеше трудещите се в нашия роден град под своите бойни червени знамена. В деня на своя юбилей искам да отправя думи на признателност към моите другари от Айтос и Айтоския край, където започна моят път на ремсист, комунист и човек, и да благодаря за сърдечните приветствия и пожелания, отправени от трудещите се на родния ми град”. Днес другарите и наборите на Николай Жишев естествено намаляват.Но не и земляците му, които не трябва да допускат да бъде заличено това, което той пряко и косвено е сторил за Айтос и айтозлии.А също така и за жителите на Несебър и Поморие. В годините на т.н. демократични промени преобладаващата част от хората на Айтос, а и извън него, запазиха доброто си отношение към човека Николай Жишев и не тръгнаха да търсят евтини политически дивиденти чрез отричане и разграничаване от неговото дело и други форми на политическа мимикрия в противоречвото време след 10 ноември 1989 г. Заслугите на Николай Жишев към Айтос не могат да бъдат отричани и той не може да бъде забравен. __________________________________________________________________________
* Роден е на 1 януари 1926 в Айтос. От 1941 г. е член на РМС и се включва в нелегалната съпротива през 1944 г. От 1943 до 1944 г. е куриер на Окръжния комитет на РМС в Бургас. През 1945 година става член на БРП (к). Бил е завеждащ отдел и секретар на Околийския комитет на РМС и председател на Околийския комитет на ДСНМ в Айтос. Завършва Партийната школа при ЦК на КПСС.
От 1951 г. е първи секретар на Околийския комитет БКП в Бургас. След това от 1953 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП. Бил е председател на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет. От 1965 до 1971 г. е първи секретар на Окръжния комитет на БКП- Бургас.
В периода 1971 – 1976 г. е министър на снабдяването и държавните резерви в две правителства. Председател на Българо-либийската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Между 1966 и 1990 г. е член на ЦК на БКП (кандидат-член е от VIII конгрес на БКП – 1962 г.), член на Държавния съвет (1981 – 1990). Първи секретар на Окръжния комитет (от 1976 г.) и на Областния комитет на БКП в Бургас след обединяване на Бургаски, Сливенски и Ямболски окръзи до пенсионирането си.[1]. През 1990 г. е предложен за изключване от БСП, но Общопартийната контролна комисия на БСП отхвърля предложението и потвърждава членството му в БСП с решение от 27 април 1991. Излиза в пенсия.
От 1997 до 2006 г. членува в БКП „Георги Димитров“, а по-късно – в Партията на българските комунисти. Пише мемоарна книга „С вълните на времето“. Умира на 10 януари 2014, на 88-годишна възраст, в Бургас.
Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд на България“.А ето и от стихотворението на книгата „Няма да бъде забравен”:
Една година /в памет на Николай Жишев/
Смъртта затвори последния лист точно преди година. От живота на един идеалист, влюбен в своята Родина.
Не го укрепвайте,че би непримирим, безсънни нощи той изкарваше. Сега ни е тука необходим, защото просто много вярваше.
За нищо не му се сърдете, че в очите истини изричаше! Като него мъничко бъдете, Той България обичаше.
На децата му сега, в лицата чертите негови са скрили. Той живее им в сърцата и това ни дава много сили.
Стъпил бе здраво на стремето по строежите огромно. Удържа „Вълните на времето”, нека за него да си спомним!
09.01.2015 г. Иван ИВАНОВ
Максим МОМЧИЛОВ, Любословие.БГ
Каква е вашата реакция?
