Цената на свободното слово*

Кристина Шопова

Един мъж и две жени от Ница, учителят Самюел Пати от Париж и още много невинни хора никога повече няма да се приберат при семейството си, да прегърнат децата си и да отидат на работа. Всичко това им бе отнето безцеремонно и безвъзвратно, посред бял ден те бяха убити по най-жесток начин в една западноевропейска държава с ценности и идеал за свобода…а може би само на теория.

И не свършва до там. Европа бива тероризирана и изтезавана по крайно варварски начин от години насам, немските момичета биват изнасилвани публично, млади и възрастни мъже и жени биват обезглавявани посред бял ден, хората биват премазвани с камиони докато пият кафе с приятели… и всичко това не е достатъчно, за да се нарекат нещата с истинските им имена. Европа има проблем с имигрантите и бежанците и по-конкретно с тези, идващи от мюсюлмански страни.

Говорим за ислямофобия, за дискриминация, за расизъм, а защо не говорим за права, свободи и западноевропейски принципи. Защо не говорим за семействата на убитите, защо не говорим за предотвратяване на бъдещи атаки, защо не говорим за прегрупиране и борба за опазване на тези западноевропейски ценности. Не говорим, защото света е толкова уплашен да говори открито заради това какво ще последва. Ние се страхуваме и се страхуваме до толкова, че сме готови открито да се отречем от нас самите, да поставим собствените си нужди и виждания на заден план и доброволно да се предадем на масов терор.

Аз съм млад човек, който смее да твърди, че е сравнително образован, пътувал и живял в Западна Европа, срещал се с много и различни хора. Аз съм последния човек, който ще осъди цяла група хора, заради греховете на един от тях. Но има и друго нещо, аз не мога безучастно да стоя и да гледам как невинни хора си отиват безвъзвратно в името на една идеология, чието място не е тук.

На този етап вече не говорим за безпомощни майки с малки деца, които търсят подслон и се опитват да избягат от сигурна смърт. Вече говорим за пораснали и индоктринирани убийци и престъпници, готови да се бият и да убиват в името на радикалния ислям.

Към 2019 Европа е дала дом на 82.3 милиона мигранти (migrationdataportal.org, н.д.) (не само мюсюлмани, разбира се), и въпреки това само за 2015, 2016, 2017 и 2018 година терористичните атаки в Европа в основа, на които стои радикалния ислям са почти 90 и са взели живота на над 300 души. И да, не всеки мюсюлманин е терорист, не всеки, вярващ в Аллах е екстремист, факт, но всеки, който застава на тяхна страна и оправдава действията на именно тези крайни екстремисти е не по-малко виновен. Защото карикатура на Мохамед, показана в час или публикувана във вестник, със сигурност не е основателна причина за варварско убйство. Наказанието не корелира с престъплението и точно там е проблемът.

Истината е, че Близкия Изток и мюсюлманските държави не могат да осигурят безопасност на своите граждани, истина е, че много хора се нуждаят от сигурност и въможност за добър и пълнценен живот в страна с права, свободи и възможности. Но в замяна на отдадената възможност да получат всички тези блага, се очаква благодарност, опит за интеграция и асимилация с местното общество и трдиции, респект към културата и хората, които толкова щедро отварят страните си, за да осигурят спокойствие и свобода.

А в действителност ингерация няма, още по-малко пък опит за каквото и да е адаптиране и асимилация. Което пък от своя страна ме кара да си задам въпроса защо някой би имигрирал в държава с коренно различни ценности и култура, които не е готов да приеме и уважава. Гостите се съобразяват със стопаните, а не се разполагат като такива в чужд дом…или поне попринцип.
Един абсурден феномен, на който се натъкнах вчера, бяха множеството видеа, в подкрепа на терориста, отнел живота на Самюел Пати. И тук е най-голямото лицемерие. Хора, които отявлено се опитват да се разграничат от радикалните ислямисти, мюсюлмани, които казват „не“ на дискриминацията към тях, защото не е редно да бъдат слагани под общ знаменател, бяха точно тези, които се опитаха да обосноват реакцията на младия „мирен“ ислямист, който в отговор на карикатура на Мохамед обезглави френския учител Пати.

Защото „който осмива Мохамед трябва да бъде наказан“ и „даскала е трябвало да знае какво ще последва“, „той си го е просил“. Все коментари по случая, на мюсюлмани, които искат да бъдат разграничавани от екстремистите. Но да заставаш зад гърба на престъпник, да проповядваш бойкот на Франция и френските продукти (още нещо, което чух във видеа, направени от мюсюлмани), е не по-малко лошо.

Не знам кой е прав, не знам чии ценности са по-вярни нито пък чий морал е по-правилен. Това, което знам аз обаче е, че няма как някой да ме убеди, че да се убива например в името на който и да е Бог е правилно, никога няма да считам полигамията за нормална и винаги ще приемам всички хора като равни. И точно както тези мои виждания няма как да бъдат изкоренени от мен, така невъзможно би било да убедиш радикален екстремист на толерантност, свобода и западни ценности. И от тук идва основния проблем.

Не казвам кой е добър и кой лош, кой е прав или кой греши, просто казвам повече от убедено, че това са две несъвместими идеологии, които трудно биха могли да съществуват в мир и разбирателство, макар да казвам това с натежало сърце.

Имам приятели мюсюлмани, наистина не вярвам, че всички са универсално лоши, особено хората, родени и отрасли в Европа, отгледани с европейски ценности и асимилирани към европейската култура. Проблемът идва от хората, които идват тук за по-добър живот, но категрично отказват да се адаптират към него. Хора, използващи благата на социалната система, която е в повечето европейски страни, но които не желаят да допринесат за благото на новия си дом. В Швеция, а и може би други европейски държави, съществуват програми за интеграция на бежанци, в които програми местни учители разясняват на вече пораснали хора, че жената не предмет и това, че носи пола, например, не е отворена покана за секс. И те слушат, защото неприсъствие в тези програми поставя на карта социалните им помощи. Но знанията от програмата не се задържат за дълго и със сигурност не биват прилагани в действителност, както те сами казват.

Вижте и

Между 150 и 220 души годишно завършват курсове за водолази у нас

Толерантността и равноправието са ценности, които аз силно подкрепям. Но за да бъдат те валидни, трябва да са реципрочни и приети от всички в едно общество. Църквите са религиозните домове на християнството. И когато хора отиват да се помолят мирно за здраве и благополучие и никога повече не се приберат при семейството си, защото са били с прерязано гърло, това не е толерантност. Това е акт на непровокирано насилие, което не трябва да бъде приемано и ние, като общество, трябва да се изправим срещу него, за да може семействата на всички невинни жертви да получат мир и справедливост.

В наши дни развитите държави са изградили свои фундаментални закони като свободата на вероизповедание е един от тях, но свободата на словото също. Нека ценим това толкова важно право, защото слагайки цензура върху „груби“ думи, рисунки, текстове, и различни теми, ние слагаме край на идеята за свободния човек.