Анализът е препубликуван от „Дойче веле“.
Новият коронавирус се завръща, но този път го посрещаме по-спокойно – знаем повече за болестта, свикнахме да се пазим, а и се задават ваксини. През пролетта българите – както и много други народи по света – тръгнаха срещу пандемията сплотени, като на война. Рейтингите на правителствата подскочиха нагоре и публичното пространство се изпълни с разкази за смелост, щедрост и лекарски героизъм.
Днес, половин година по-късно, се озовахме на обратния полюс. Заразените бележат все нови рекорди, правителството не спира да ни уверява, че няма да налага повече мерки, но никой не му се радва. И да искат, управляващите вече нищо не могат да наложат на гражданите, защото са загубили легитимност след скандалите, протестите, нелепите парламентарни действия и унищожителните критики от западните партньори.
Бунт срещу властта
Ще кажете – хората се умориха от карантинни мерки. При това те ги „обработват“ всекидневно на принципа „всички гледни точки“ с алтернативни мнения – като това, че лекарите плащали на болни да се пишат с Ковид-19, за да прибират пари по съответната клинична пътека.
И все пак струва ми се, че емоциите отиват отвъд самия вирус. Не само в България, а и другаде по света.
Днес бунтът срещу мерките е начин хората да изразяват недоволството си от властта. Част от протестиращите са хора на отрицанието, които смесват медицинската проблематика с корупцията, некадърността, гьонсуратлъка. Подобни бунтове избухнаха на много места в Германия, Франция, САЩ. Най-често зад тях стоят алтернативно-десни, понякога фашисти и супремасисти, които по този начин изразяват нетърпимост към самия социален ред в страните си.
Странното в България е, че вирусоскептиците са от цялата политическа палитра, включително либерали, социалисти, които обикновено мислят за обществените неща. Поради относително малкото жертви в България коронавирусът вероятно е минал на заден план, станал е начин да се казва друго – не ви щем конституцията, не ви щем карантината!
„Добре сме на фона на коронавируса…“
Вина за тази политизация на един медицински проблем, разбира се, има и властта: тя не спира да злоупотребява с болестта, за да отклонява вниманието от лавината от разкрития, с които я залива гражданството, а вече и Европа. Отваряте един проправителствен вестник току-след доклада на ЕК и какво да видите – 4 различни материала по темата Ковид-19, нищо по новината на деня. Защо не си подават оставката? Защото няма да има кой да ни пази от коронавируса. Как така сме добре, като сме толкова зле? Ами добре сме на фона на ковид-кризата…
Тази риторика вбесява хората и те напук свалят маските – не защото искат да убият възрастните си съграждани или защото са се включили в „партията“ на доц. Мангъров, а защото не могат повече да търпят подобно пропагандно кретенизиране на населението.
Но ако изведнъж изчезне мистериозният фактор, който пази България – някакъв ген, БЦЖ ваксината, рядко населената ни територия? Тогава епидемията ще пламне както е в Англия или Испания. Властта няма да има легитимността да наложи каквито и да било ограничителни мерки. И ние ще гледаме безпомощни как болестта ни покосява.
Не забравяме и медиите, които европарламентът специално разкритикува.Те вече не могат да се издържат с продажба на обективна информация: едни влизат в разнообразни политически схеми, други се плъзгат по сензации и небивалици. И ние вече не им вярваме, почваме да ги възприемаме като добавка към забавните шоу програми и сериали.
Самите политици системно подкопават доверието ни като използват медиите за лъжи, клевети, обиди или просто надвикване с опонента, наричано евфемистично „дебат“. Е, добре, но как се управлява една държава, ако основният лост за това е излязъл от строя? Този проблем вече беше видим с мошеническото тълкуване на Истанбулската конвенция или пък нелепата съпротива срещу мерките за чумата по свинете. Представете си сега, че управляващите трябва да вземат някакво тежко решение – например за интергирането в ЕС на Северна Македония, за реформи в здравеопазването, за събаряне на незаконни постройки по морето. Ами няма да успеят да убедят никого. Всъщност единственото, което могат да правят до изборите, може би ще бъде да раздават дребни суми.
Това е положението
За всички е ясно какво прави едно управление, загубило легитимност – явява се на избори. Или хайде компромис – сяда с всички политически сили в тази страна и се захваща с основното, за което го критикуват – статута на главния прокурор, овладяната съдебна система, липсата на правосъдие.
За жалост виждаме, че тези хора се заинатиха и затова каквото и да направят оттук нататък, ще бъде посрещано на нож. Дори ако трябва да наложат едни съвсем нормални карантинни мерки, уж нямащи нищо общо с политиката – гражданите неминуемо ще ги приемат като начин да им се запуши устата и да се бетонира властта на Борисов и Пеевски. Това е положението.
Снимка: News24sofia.eu / Facebook
