Тодор СТЕФАНОВ, ЛЮБОСЛОВИЕ.БГ
До 10 години можем да очакваме да се наредим до страни като Иран и Ирак.
Това каза евродепутатът Елена Йончева на международна конференция за свободата на медиите в България, предаде репортер на Любословие.БГ.
Евродепутатът обясни, че някои от мерките, които тя предлага като част от подготвяната от нея резолюция, са насочени към създаване на цялостен механизъм за регулиране на медийна свобода на европейско ниво.
Елена Йончева уточни, че това може да се случва чрез законодателни актове, ако е необходимо.
Тук е много важно да се отбележи, че в момента има твърде голяма разлика между стандартите в отделните държави-членки. Финландия – на 2-ро място в света по свобода на медии, Дания, Швеция, Холандия също са в топ 5 в световен мащаб. Голяма част от държавите-членки са на 10-то, 14-то място, а нашата съседка Румъния, с която обичаме често да се сравняваме, заема 48-о място. Всъщност, най-близко до България от другите европейски страни стои само Унгария – 89-то място. Страни извън ЕС, като Украйна, Албания, Молдова, Северна Македония и много други, са далече преди България в тази класация. Няма как човек да не настръхне от тези данни, това не са просто цифри. Ако не се предприемат спешно мерки в областта на медиите в България, държавата ще продължи да спада с бързи темпове в световните класации. До 10 години, ако тази тенденция продължи, можем да очакваме да се наредим до страни като Иран, Ирак и, както напоследък е модерно да се говори и да се сравняваме – със Северна Корея. Всъщност само 69 места делят България от Северна Корея – по-малко, отколкото страната ни се е сринала през последните 10 години. Тази класация е толкова стряскаща, че е напълно ясно, по отношение на медийната свобода, че българските власти са напълно безпомощни, единственото решение е приемането на мерки на европейско ниво, каза още тя.
Елена Йончева посочи като друга мярка въвеждането на европейски стандарти, изисквани за повишаване на прозрачността относно реалната собственост на медиите.
Тук е много важно да се регламентира при какви условия и как политически лица могат да бъдат собственици на медии и колко точно могат да притежават. Едно е партиен вестник или партийна телевизия, които са ясно разпознаваеми за публиката като официален източник на информация за дейността на политическа платформа на дадена партия, съвсем друго е ситуация, в която политиците монополизират цели сегменти от медийното пространство,допълни тя.
