Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 –…
На 6 октомври 2010 година американците Кевин Систром и Майк Кригер пускат социална мрежа, посветена на споделяне на снимки. Кое е новото? Приложението, създадено за смартфони, предлага филтри за повишаване на яркостта, контрастите, цветовете или перфектната снимка в стил „Полароид“ и то само с няколко клика. Успехът е незабавен.
Две години по-късно приложението беше купено от „Фейсбук“. Междувременно то се превърна в платформа, на която всеки излиза на сцената със селфита. „Инстаграм“ създаде и онлайн звезди, така наречените „инстамомичета“ като Киара Ферани и Кайли Дженър от клана Кардашян.
Успехът на Инстаграм не остана незабелязан от търговските марки. Така общото селфи от церемонията по връчването на наградите Оскар през 2014 година на Елън Дедженерис, Дженифър Лорънс и Брад Пит, всички усмихнати, всъщност беше направено със смартфон на „Самсунг“ – спонсора на вечерта. Приложението е истинска машина за пари, както за компаниите, така и за хиляди инфлуенсъри, често млади хора, които се издържат благодарение на снимките, които публикуват и са спонсорирани от търговските марки. „Инстаграм“ е идеалната витрина за туристическите компании, които залагат на приложението, за да популяризират дестинациите си.
Времето, прекарано в Инстаграм, както и в другите платформи, нарасна неимоверно по време на карантината. След два месеца на споделяне на снимки за постигнатия напредък в йогата и гастрономически подвизи, американското движение „Животът на черните има значение“ неминуемо навлезе на платформата, която до този момент имаше по-скоро дискретно активистко и политическо измерение.
В същото време последният хит сред социалните мрежи TikTok, предпочитан от младите хора (поколение Зет), поклонници на развлекателни, музикални и пародийни видеа, покори значително по-голяма аудитория. Огромната му популярност заплашва да свали от трона „Инстаграм“, царството на поколението на милениалите.
Каква е вашата реакция?
Главен редактор на Любословие.bg. Доктор по научна специалност: 05.11.02 – Политология (Публична администрация) с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)